Не мога да те спася от рая ти

25.01.2021 13:00

Прекалено е бонбонен твоят свят, чак токсичен със своите изкуствени оцветители. Ако сега сме в Матрицата и Морфей покаже двете хапчета, сигурно ще се втурнем всички към синьото - онова с виртуалната реалност, която обаче мирише на изпрани с омекотител чаршафи и в която има колкото си искаш измерения - 5D (че даже и 5G). Добре че има хора, които да ни показват какво значи да си известен, такива, които да ни показват какво значи да си богат, социални медии, които да слагат услужливо ценности на върха на езика ни и други барбита като нас, в които да се оглеждаме за бърз риалити чек.

Кога се превърнахме в онези, които чакат да бъдат спасени?

Спасени от реалността, в която изведнъж възникна проблем. И изведнъж очаквахме някой да ни каже точно и ясно как той ще се реши, но уви, объркваха ни отвсякъде. Тогава ли се сетихме колко е трудно да имаш лично мнение? Дори не такова, което ще открие топлата вода, а акъл, достатъчен поне да изберем страна? Скачахме от един лагер в друг, защото и това се оказа прекалено трудно.

2020 ни показа едно нещо много ясно и то беше, че всеки прекалено лесно ни убеждава във всичко. Имаше недостиг на една жизненоважна суровина - здравия разум. И вместо да го търсим в провокацията, вместо в спора да се роди истина, се родиха само много единодушни версии. Попадна ми списание „Егоист“ от 2005 г. с Миро и Галка от „Каризма“ на най-откачената корица, реклама на телефон Motorola с камера и светкавица, както и с цели 54 MB памет, за 379 лв., все такива анахронизми, и ми се видя много грешно това списание. Добре написано, но как може да говорят за алкохол и наркотици? Веднага в мен се надигна общественият глас как тези хора си го позволяват, та те носят отговорност (изречено с най-възмутен и назидателен тон) за техните читатели. На какво прилича това - ще го прочетат хората и ще станат всички алкохолици и наркомани.

Още от Авторите

Само дето ние го четяхме и нито едно от двете не станахме. Преди години изобщо не съм се замисляла, че отговорност носи човекът, който пише, а не този, който чете и мисли, четейки. Имахме си ценности, оценявахме високия стил, описващ понякога падения и дори не се замисляхме, че може да ни повлекат надолу. Дори обратното - обогатяваха ни с още един алтернативен свят, за който не трябваше да плащаме цената, за да надникнем - беше си там, безопасно лежащ върху страниците. Консумираш, колкото да ти стане противен, затваряш списанието и си без махмурлук или зависимост, но знаещ какво не изпускаш.

Сега обаче отговорност носи винаги и само този, който говори. А къде остана здравият разум? Къде остана онова възпитание, на което не му е пукало, че четем Буковски и „Егоист“, защото е възпитало в нас собствено мнение и ценности? Къде остана нашият глас, онзи, който не вярва на всяка новина, който обсъжда, който спори, който въстава, който може с високо вдигната глава и равен тон да каже „това са пълни глупости“? („Така ли?! Отвори Гугъл и ще видиш“, ни казва една ехидна усмивка срещу нас, а може би и отвътре).

Книгите за личностно развитие може и да са хубаво нещо, но и художествена литература трябва да се чете. Тя не ти казва колко е лесно да станеш от леглото и да промениш живота си. Преди не беше модерно да ни казват само това, което гали ушите и очите ни. Неудобната „1984“, разголващият ни портрет на Дориан Грей, „Божествената комедия“ на Данте, вятърните мелници на „Дон Кихот“, литературата, която ни казва неприятните истини, без които животът е просто лесен и безинтересен.

„Човекът в търсене на смисъл“ направо щеше да си умре от скука.

Говорим си за...

„Животът не е преди всичко стремеж към удоволствие, както вярва Фройд, или стремеж към сила, както преподава Алфред Адлер, а търсене на смисъл.“ (Виктор Франкъл)

Ядосана съм ни. Защото точно онзи ден, осъждайки, като зрял човек с уж утвърдени вярвания, уж мои си, авторите на „Егоист“, усетих как се превръщам в един от онези хора, които търсят в Гугъл потвърждение на своята версия, а не обратната. Които предпочитат да намерят видео по темата, която ги интересува и пропускат тези, които го оспорват. Които предпочитат лекцията пред диалога. Тези, които искат да живеят без провокация. Без търсене на смисъл.

Ако този текст те е ядосал, дали на себе си, дали на мен, замисли се следващия път, когато четеш, когато гледаш, когато слушаш, когато използваш сетивата си - намираш ли нещо ново или плочата върти една и съща песен. Ако да, смени я, потърси някого, който ти противоречи. Кой знае, може да те убеди в правотата си. А може ти да си докажеш своята. И в двата случая, ще се почувстваш по-умен, по-смислен, по-цветен. Погледът ти ще заблести, а разумът ще се събуди. Няма да си роб в измислен рай, а господар в света - такъв, какъвто е. Ще си създател вместо наблюдател.