Кали
Всичко се променя. Глупаво е да вярваш, че нищо не се случва.
Във всеки миг от живота се случват безброй неща , някои добри, други - не чак толкова. Всъщност, определянето на случващото се като добро или лошо е съвсем субективно.
Всичко е динамика, движение на материята и единствено ние даваме положителна или отрицателна оценка на събитията. „Добро“ и „лошо“ са понятия, които използваме, за да поясним на другите как се чувстваме емоционално при промяна на установения ни ред в ежедневието. Това, разбира се, не означава, че когато чувствителността ни по отношение на непрекъснато променящата се действителност е като че ли притъпена, то нищо не ни се случва.
Напротив! Животът тече изключително динамично и липсата на желание да следваш ритъма на промяната е най-сигурният начин да остарееш без да разбереш кога. Нали всички знаем, че сме смъртни? Нали не се заблуждаваме относно функциите на човешки организъм? Рано или късно бръчките се появяват и само до определен етап от стареенето пластичните интервенции са в състояние да прикрият промяната.
Очите обаче - те не остаряват. Защото са прозорец на душата, но към душата. Сигурно е, че времето променя външността ни, но не би могло да състари духа ни, ако ние не позволим.
И още. Ако очите ни се научат да гледат с разбиране непрекъснато случващото се около нас. Ако култивираме сетивата си така, че с открит поглед да възприемаме света около себе си повече от добрата му страна. Ако успеем да изтрием от паметта си думата „лош“ или просто я заместим с „опит“. И тогава през очите ни ще се вижда онази, чистата душа, с която се раждаме. Душата на детето в нас.
Нали не сте чували децата да казват неща като: „ Нищо не ми се случва напоследък“ или „ Чувствам се толкова стар“. Така е, защото те не остават слепи за пъстротата на живия живот. Те го изучават с будно любопитство и безброй въпроси, преоткриват с възторг света и не спират да се интересуват, обичат искрено и не мразят никого, не им се спи или заспиват, уморени от детските лудории, а не защото утре имат важна работа.
Простичко казано, не пропускат живота.
А ние, възрастните? Нали не си мислим, че знаем всичко? И ако е така, защо спираме да учим? Уморяваме се твърде лесно. Пестим енергията си днес, пестейки и духовните си пориви. Не съзираме красотата в различното и пропускаме обикновените радости. Надбягваме се с времето, залагайки на утрешния ден. И така пропускаме радостите си човешки.
Нека живеем пълнокръвно днес, защото сме част от света, част от живота – и днес, и утре.
Не го пропускайте – насладете му се като дете!
Още от Колонката на Кали:
Никой не ни обеща, че ще е лесно
