Не ми късай сърцето!

23.01.2019 17:00

Никой не те е наранил. Ти си посегнал сам към огъня и съответно си се опарил. Ти си се хвърлил главоломно в реката, без да знаеш да плуваш и се давиш. Ти си се устремил да пробиеш стената с главата си и си я счупил. Ти си се натикал в тресавището, подмамен от избуялата зеленина и си затънал до шия. Ти си сграбчил острието на кинжала, вместо дръжката му и сега ближеш раните. Ти си стъпил накриво, ти си чул, каквото искаш да чуеш, ти си си затворил очите. Ама така е по-лесно? Ама така е по-просто? Ама така е, както на теб ти изнася? Сто на сто, обаче в твоя вреда.

Защото какво печелиш от самозалъгването или от прехвърлянето на проблема от болната глава към здравата, освен горчивия вкус в устата, горчивите сълзи и горчивите разочарования. Акумулираш обреченост. И омраза. Все на теб ли ще ти се случва! О, да, все на теб, ако не прогледнеш за истината на нещата около теб. Не че е лесно, но не е непостижимо. Влюбил си се. Прекрасно! Безответно. Нормално. И не е виновен другият, той е в пълното си право да не отговори на чувствата ти. Не му харесваш, нищо че си прекрасен човек. Няма химия. Или има друг. Хайде сега да седим и да ревем.

Все едно ще помогне реването и оплакването. Няма. Най-много да отблъсне съвсем обекта на въжделенията ти, хленчещи досадници никому не са драги. Просто се постави на мястото на ответната страна. Сто на сто дъх не можеш да си поемеш от подобни на твоите въздишки. Е, добре ли се чувстваш? С нищо не си по-различен от другите, та да се отделяш от тях. Средностатически е всеки един от нас, колкото по-бързо и по-убедено стигнеш до този извод, толкова по-лек ще ти е животът. Да, бе, все се мислим за център на вселената, ама пусто, не сме.

О, безспорно е, че и всеки е уникален, ама то е сам за себе си. За майка си и баща си, баба си и дядо си, за любимия или влюбения. За определен отрязък от време, при това. Важното е да оценяваш отрязъка и да се стараеш да не го прецакаш. Това зависи от теб. Другото – Божа работа. Комуто колкото е съдено. Защото, нали знаеш, панта рей, панта киней, Хераклите. Два пъти в една и съща река не можеш да минеш. Обаче в една и съща грешка можеш да газиш, колкото те акъл учи. Няма страшно, животът е урок след урок и поправителен след поправителен. Поне някоя тройка ще вържеш. Далавера си е.

Другият път поне ще имаш обица на ухото, дето ще те дърпа и ще ти напомня, че това вече си го правил и не си прокопсал. Не ми е баш на мен работата да уча когото и да било, щото такива конци съм оплитала, ум да ти зайде. Точно от опита с тия мои житейски вълмища набирам смелост да говоря по въпроса. По въпросите. Защото всички ние най обичаме за любов да спрягаме, ама то се париш и в работата, и в хобитата си, и в поведението си изобщо. И винаги по причина, че се мислиш за единствен и неповторим. Спокойно, и аз съм се мислила. Като си поносиш плюските от изгарянията, като си си чупил пет-шест пъти красивата глава, като си се нагълтал с горчивата вода на житейския океан, като белезите от ножовете, дето си понечил да забиеш в чуждия гръб, заръбват дълго по ръцете ти, щеш-нещеш, понаучаваш се. И духаш кашата. Ма не било точно така, а?

Е, не точно, обаче приблизително. Няма кой знае колко варианти да стъпиш на килимчето. Всички стъпваме. Не сме ангели да прелитаме безшумно и безгрешно над нещата. Газим. Тътрим се. Падаме и ставаме. Научаваме се да гледаме къде стъпваме, а не какво великолепно впечатление правим на околните. Не че няма да се пльоснем по вирнатия си нос в някой най-неочакван момент. Не може да предвидиш всичко, не си робот, човек си.

Та, няма страшно, мой човек, се ла ви, както казват французите. Споделям. Не уча. Аз самата се уча. Тъй че, сядай до мен на чина, слушай, гледай и ако искаш, записвай си. Само недей да виниш мама и тате, приятелите си, обществото, времето, оная никаквица, дето не ти обръща внимание, онзи отвратителник, който не вижда какво съкровище си, шефа си, комшията, другите, другите, другите. Никой не те е наранил. Сам си го направил, сам си го допуснал. Е, да, боли. Понякога чак непосилно.

Обаче, не забравяй – всичко тече, всичко се променя, всичко се оттича, всичко, всичко, всичко. Обърши си сълзите и сополите, та да виждаш ясно и да усещаш кой вятър накъде духа. Няма друг начин. Сам юнак на коня си. Ако си юнак, де. Изборът си е твой. И не ми късай сърцето! Препускай!