На колко много неща сме способни по време на любов! Готови сме на компромиси, каквито никога преди това не бихме направили, съобразяваме се с неща и обстоятелства, които иначе бихме изхвърлили в кошчето на безразличието. Когато човек е влюбен, животът се отразява в кривото огледало на увеселителен парк, където двама души изграждат свой собствен свят. Там е достатъчно весело и уютно и останалите хора не е задължително да присъстват.
Понякога превръщаме самата любов в аргумент да променим другия, да го превърнем в свой образ и подобие. Не си даваме сметка, че така губим самите ние, защото това, което движи светът напред, е именно разнообразието. Различието в много отношения възпитава самите нас, кара ни да преодоляваме собствените си слабости в името на оцеляването на една връзка. Никой не се ражда съвършен и опитът да направим някого, когото обичаме, като себе си, не е начин да постигаме напредък в живота.
Да променим другия на всяка цена е риск да го направим безинтересен занапред. Когато вече знаем какво можем да очакваме от него, чувството за пълнота ни напуска. Предсказуемостта не е за предпочитане в нито един аспект на нашето съществуване. Ние не се нуждаем от вещ, която да обичаме. Смисълът е да останем влюбени, а това е възможно единствено ако интересът остане буден – да не знаем кога ще чуем поредното „обичам те“, да се усмихнем, когато спонтанно решим да купим цветя…
Свеждането на една връзка до част от рутината е грешка, която едва ли може да бъде поправена лесно. Отегчението рано или късно ще се настани между двама, ако те взаимно не уважават личностите си и ако не черпят вдъхновение един от друг за промяната си към по-добро.
Вглъбяването в намерението да променяме човека до себе си може да ни запрати в състояние на изтощение, предвестник на сигурната раздяла. Егоизмът не може да бъде креативен в отношения, изградени върху основите на любовта или поне върху представата за нея.
Осъзнаването, че сме различни и че в това се корени самото влюбване трябва да бъде знак, че всичко е наред. Защото сме се влюбили в някого такъв, какъвто е. Защот ако сме искали този някой да бъде като нас, едва ли щяхме да започнем да го обичаме точно по този начин.
Разбира се, любовта не се развива по план. Тя е изненадваща, изискваща, понякога и изпепеляваща, но е сигурно, че тази любов всеки ден може да възкръсва като феникс от пепелта, ако осъзнаем, че в усмивката на близкия до сърцето ни сутрин се крие целият смисъл, заради който си струва да живеем.
Затова – не ме променяй, нека ти остана интересен!
Прочетете още от Добромир Банев:
- Аз, ти и морето, което ни притежава
- В легло, което не познава самотата
- Красива си, но трябва да поговорим
- Времето спира само за влюбените
- Врявата и безумството никога няма да ни станат чужди
- Времето като изпитание, любовта като спасение
- 10 минути към себе си
- Обича ме, не ме обича
