Не е моя работа, но ми се ще да е красиво

08.08.2019 17:00

Ако човек гледа социалните мрежи, ще рече, че всички са на море, на планина, в някое китно село. Когато се публикуват снимки, знаете, кадрите са близки, селата са китни и природата е фантастична. Освен на разголени баджаци, залези и изгреви, през изминалите дни се нагледах и на узрели домати, тиквички, кайсии – узрели са им вече на хората.

Реколтата като цяло е добра. Личната. Това го броим за екзотика. Онова, което пазаруваме от супермаркетите, зрее на други географски ширини.

В същото време, в моя квартал и кооперация, никой не е нито на море, нито на село. Към 7-8 вечерта се започва със запръжките. Ако производителите на кухненски аспиратори трябва да разчитат на хората от моята кооперация, рязко ще фалират. Аз им го връщам към 10-11, не със запръжка, а с една ръчна прахосмукачка, с която обирам трохите от хляба. Шумна е сякаш е голяма. Винаги се поздравяваме любезно на стълбището.

Онези отсреща вечерят или на балкона или на широко отворени прозорци и всичко се чува. Все едно си имам гости у нас – кооперациите са близо една до друга, вътрешното дворно пространство, създава звуков ефект все едно някой псува на трета ракия у вас. И всичко се вижда - почти всички ходят голи или полуголи. Гледката от плажа въобще не ми липсва, да ви кажа. По-често мъжете са нудистите в семействата, жените си остават пристегнати в сутиен до изгасването на лампите. Това не е представителна извадка, разбира се. Съвсем квартално ограничена е до две софийски кооперации. Но все пак, за такава малка квадратура, процентът е висок. И не е красив – предимно телеса и шкембета. Когато излизам да пуша на балкона, аз се притеснявам и си влизам навътре, те – не. У дома са си хората.

Не е моя работа, но когато се натъкна на тази съседска гледка и се сетя, че тия пичове имат малки дъщерички пред които се разхождат в деформирания си адамов костюм, си казвам: „Е, то не е толкова чудно, че някои млади и хубави момичета ги виждаме в компанията на по-възрастни мъже с безформени телеса. Те са си свикнали от малки“. Не е заради концепцията „чичко паричко“. То, ако естетиката е в кръвта ти, и „чичкото – паричко“ ще е вместен в тази естетика.

Цялата тази работа ви я разказвам, не само защото моето естетическо чувство е раздразнено, а именно защото без да ми е работа, започвам да се чудя как ще се отрази този домашен нудизъм на момичетата им. Впрочем, няма насилие, нито викове и крясъци в двете кооперации, над които имам неволни, но ежедневни наблюдения. Мирни са хората. В интерес на истината, когато бабите са там, за да гледат децата, няма голи хора. Бабата като институция изглежда вкарва тези мъже в автоцензура, дотолкова, че да си обуят гащите. Жените обикновено слагат и някоя рокля отгоре. Винаги са с един кат дреха отгоре спрямо разсъблечеността на мъжа. Но това си е тяхна работа. У дома са си. Просто си мисля, че освен производителите на аспиратори, и тези на завеси ще го закъсат, ако разчитат на тези хора.

Опитах се да си спомня как аз възприемах голотата като малка и кога започнах да се притеснявам от нея. Мисля, че това се случи някъде в детската градина, когато децата стават любопитни и задават въпроси: „А ти имаш ли пишка? А какво имаш, дай да видя“. „Неее, няма“. Спомням си, че започнах да искам да ходя с бански на плажа почти веднага, когато осъзнах и че интимните части предизвикват по-особен интерес. Емоционално съм запаметила усещането за срам, когато родителите са преценявали, че все още съм достатъчно малка, за да си стоя без бански. Потърсих професионална информация и открих, че до 3-годишна възраст децата не осъзнават какво е голотата и не ѝ отдават никакво значение. Веднага след като я осъзнаят обаче, стават много любипитни. Възможно е буквално да се вторачват в интимните части на родителите си или на други голи хора и едновременно с това да изпитват неприятно чувство, ако някой види техните.

Има разбира се, различно разбиране на детските психолози. Някои твърдят, че след 3-годишна възраст започва развитието на психосексуалната Едипова фаза. Детето започва да жадува внимание и любов от страна на родителя от противоположния пол. И по тази причина без да се крият или притесняват от голотата си, поне е добре родителите да не натрапват на показ интимните си части. Други вдигат възрастовата граница до която родителите спокойно могат да не прикриват голотата си пред децата до 6 и дори до 8-годишна възраст. Информацията не ме накара да се почувствам по-добре от гледката на голите съседи. Онова, което ни въздейства, не е информация и аргументи, а единствено личното ни възприятие.

Зададох си въпроса: „Защо толкова много ми боде очите това?“. Дори си казах: „Ти пък кога стана толкова консервативна?“. И аз съм ходила на нудистки плаж някога. Не ми беше любимо, но тогава беше някак бунтарско. В едни години, в които се бяхме пленили от илюзията за свобода, за освобождаване от всичко, включително от целия текстил на плажа. Спомням си даже, че се забавлявах със задръстеняците, които се притесняват от масовите кадри с голи хора на фестивала в Уудсток. Но това време отмина.

Наблюдавам в себе си колко е деликатна и тънка границата да осъдиш нещо или някого за нещо, което не е част от твоя свят. И в същото време, колко е важно да поставяш някаква граница или поне завеса за това, което не е чужда работа.

Все пак, голотата е интимно нещо. Ще ми се поне да е красива, когато е на показ.