Чувал си, че се целуваш добре и вече си спокоен. Мислиш си, че си голямата работа. Мацките се топят в ръцете ти като бял шоколад през лятото, а чарът ти достига своя пик. Наглед всичко е наред, но някога дали си се замислял, че има още нещо в жената, което е за целуване. Не, не е това, за което веднага си помисли.
Не е никоя част от тялото. Не. Има и друго нещо, което не бива да забравяш. Душата ѝ. Тази толкова фина материя. Това всъщност е нейната същност. Нейната сърцевина. При нас мъжете е по-различно, всичко може да бъде обяснено прагматично и рационално.
Жената не може да действа без душата си. Нищо не се случва извън душата ѝ. Най-лесно е да съдиш по поведението ѝ. Лошите момичета, които обикновено правят живота на добрите момчета черен, са били съсипвани доста преди това. Били са някакви красиви тела без съдържимо в тях, били са временни решения на постоянни проблеми, били са мачкани и принизявани със земята. От някакви "силни" мъже. Слагам "силни" в кавички, просто не мога иначе. Ще ми за да можех да разбера тази сила. Да я приема като сила, вместо като безсилие. Но не мога.
Има вероятност причината да е в мен. Поетът е романтик, той говори сладки безмислици, които впечатляват само жените. Така е. И не е така. Ще ви кажа защо. Говорейки за същността на женската душа, аз се опитвам да спася мъжката. Да ѝ дам шанс да бъде спасена. Искаме или не – двете неща са пряко свързани. Ин и Ян. Мъжкото и женското начало. Силното и нежното начало. Една цялост, която не се дели. Тя е част от опитите ни да бъдем безкрайни. Да не слагаме край преди края. Да не спираме с предполагаемите решения на уравнението любов. Да не се огорчаваме, когато разберем, че любовта не е уравнение, а неравенство.
Уинстън Хю Одън казва следното в едно свое прекрасно стихотворение. Цитирам по памет:
Щом любовта неравна е – тогаз – по влюбеният нека бъда аз...
Многоточието не може да спре прозрението. Прозрението стопява многоточието. С тези два реда се обобщава цялото любовно чувство. Неговото зараждане отвътре. Неговото излизане навън. Като рязко вдишване. Като издишване през корема. Като нещо нетленно. Като душата, за която говоря и си я представям като пеперуда в градина. Представям си я като ален мак сред други алени макове.
Веднага ще я познаеш. Душата на жената, която целуваш. Пожелавам ти да е същата, която сънуваш.
Прочетете още от автора:
- Крясъците в леглото намаляват крясъците в живота
- Има ли любов в очите, когато сексът свърши?
- Силният мъж не наранява
- Сърцата на смелите никога не замръзват
- Не заблуждавай мъж, към когото си студена, че го обичаш
- Не вярвай на жена, която лъжеш
