Светът ни е материален. Както и да го въртим, дори чисто духовните неща като изкуство, религия, чувства, в която и категория да са, в един момент имат материален еквивалент.
За да запалиш свещичка в храма, трябва да я купиш. Може да искаш да благодариш Богу с най-голямата свещ, но ако нямаш достатъчно пари, ще се задоволиш с малката вощеничка. И не, това не помрачава вярата ти, просто желанията невинаги отговарят на действителността. Това е хард пример, но иде да докаже, че в един момент всичко опира до джоба. Дори най-доброто намерение.
Има едно нещо, което не се купува – приятелството. Отварям скоба – любовта се купува, да, не съвсем любов, да, само плътска, да, без трепет и огън, но можеш да я купиш, щом се предлага. Приятелството – не.
В трети-четвърти клас битуваше едно мило момичешко съзаклятничество – „Искаш ли да сме най-добри приятелки?“ И ставате, колко му е. Връщате се заедно от училище, ходите за закуска двете, пишете си домашните… до мига, в който най-добрата ти приятелка се разплаче, че си отишла да пиеш вода с друго момиченце, което не ти е най-добра приятелка.
В приятелството няма сравнителни и превъзходни степени, него или го има, или го няма и не го бъркайте с колегиалност, добросъседство, взаимопомощ и емпатия. Нежели с взаимополезност. Нищо лошо в това да сме си полезни един друг, кой с каквото е в състояние, кой с колкото е във възможностите му. Хората, които ме карат да се чувствам задължена, не са ми приятели. Хората, които окрякват пространството зад гърба ми какво и колко са направили за мен, никога не са ми били приятели. Почитателите не са приятели – уважение, благодарност, но за да чувстваш един човек като приятел, трябва да си изял не две кила, а два чувала сол с него и тази сол да ти е оставила сладък вкус в устата, защото е била споделена през всичките житейски несгоди и тържества.
Приятелството е най-често объркваното понятие по причина, че гледаме повърхностно на отношенията. На мен ми е смешно, когато някой се изцепи „Ние сме приятели с еди-кой си (обикновено публична личност, творец, спортист, лъскав и известен), о, много близки приятели сме!“ Де факто – имаш автограф, снимка, видели са се няколко пъти на събитие и на всеки рожден ден на въпросната личност се изцепваш с мили благопожелания, поствайки тази снимка като доказателство за близко приятелство. А човекът може и да не си те спомня, ако изобщо е отбелязал присъствието ти. Извинете, ама как Гришо или Господинов да запомнят всеки, комуто слагат подпис и който застава с широка усмивка да се снима с тях. Но този автограф и тази снимка си те топлят, човещинка е.
Сещам се как един мой приятел (от около сто години, преди ерата на социалните мрежи), ме попита знам ли коя е екзалтираната дама, изявяваща се на едно светско събитие и поясни: „Прави всичко възможно да се познава с колкото се може повече известни личности“. Когато бях много млада и още по-глупава, вирнах нос пред баща си, защото ме бяха запознали с известен актьор: „А ти знаеш ли кой е Еди-кой си?“ Татко се усмихна и ми натри нослето с фразата, която използвам и досега: „А той знае ли аз кой съм?“. Та се смяхме със стария ми приятел, незлобливо на гърба на дамата, която се поставяше в услуги – да намери даден артикул, да направи някаква справка, да сияе навсякъде, където събитието е публично и да ръси комплименти, добронамерено и широкообхватно. И да разказва колко близка приятелка е с около 900 души, половината от които не подозират.
Ако съм пила кафе с теб, ако сме си разменили телефоните, ако вършим някакво общо дело, ако си споделяме книги и филми, това не значи, че сме приятели, разберете го. Ако ти ми носиш багажа, а аз ти осигурявам достъп до някаква дестинация, това е просто взаимна изгода в дадена ситуация, нищо повече. И когато следващия път аз нямам нужда от придружител, не значи, че съм неблагодарна приятелка. Ако ти ми подариш картина, а мен ме снимат за корицата на списание на неин фон и упоменат името ти, това е въпрос на възпитание. Но ако ти започнеш да изискваш всеки следващ път да се снимам с твоята картина, защото сме приятели, това вече е въпрос на невъзпитаност.
Приятелят дава, без да изисква, ти знаеш кой е и той знае кой си. Знаете си и зъбите, между които сладнят песъчинките на изядените заедно чували сол.
„Ей, Скъпи," викам, "ти се възползваш от мене…“
„Че аз не съм ти приятел, Скъпа, аз съм ти гадже и ако не се възползвам, значи съм или идиот, или простак, тоест нямам място до теб, а аз така обичам ето това място тук, мръдни мъничко навътре, така, ето разбрахме се, че ще гледаме първо този филм, а после ще ти пусна да си изплакнеш окото с новата серия, в която се появявам…“
Да, той не ми е приятел, затова напоително се възползвам от него с най-чистата си съвест.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- В живота на жената трябва да участваш активно, а не тъпо да присъстваш
- Това не се контролира, бе! Просто е такова
- За любовта пощальонът звъни само веднъж
- Любовта е с цвят на… всичко
