Светът е като детска въртележка. Повечето мигове ни носят наслада, по някакъв странен начин засилват усещането ни за свобода и независимост. Затваряме очи и сякаш политаме нагоре към небето с увереността на птица. Дори когато ни прималява от скоростта, с която не спираме да се въртим, ние продължаваме да изживяваме възторга.
Може някои прозрения да ни намират късно, но пък е прекрасно, щом са свързани с красотата и смисъла на самия живот.
Идеята, че трябва да постигаме целите си на всяка цена ни отдалечава от възможността да изпитваме радост заради онова, което вече сме постигнали. Материалното губи смисъл, защото нито една вещ не може да бъде обещание за щастие. Щастието е в кратките моменти, съдържа се в дребните неща – онези, които ни карат да нарисуваме картина, да напишем стихотворение, да изпеем песен…
В подкрепата на семейството намираме подкрепа и уют, в приятелството – опора, но само чрез любовта можем да открием големия смисъл.
Живеем забързано, гоним измислените си графици, чрез които се опитваме да се докажем на всяка цена, а суетата хитро се опитва да измести фокуса от начина, по който възприемаме другите. Това е сигурна индикация за катастрофа, ако не осъзнаем колко глупави са тревогите, на които приставаме доброволно сами.
Упражненията в оптимизъм не са нещо сложно, не изискват кой знае какви усилия. Важна е нагласата ни към всичко, което ни заобикаля, защото очакванията и надеждите винаги са следствие на собствените ни действия и постъпки. Вярвам, че доброто се отплаща с добро, напук на онези, които под фалшиви предлози просто не искат да направят така, че и останалите да бъдат щастливи.
В основата на благополучието е споделянето. За любовта винаги са нужни двама. В прагматичен план никога няма да познаем радостта, ако гледаме единствено навътре към себе си. Очите винаги искрят, когато в тях се отразява нечий поглед.
По пътя са заложени твърде много капани. Има куп препятствия, които трябва да преодоляваме. Ако се поддадем на отрицателните си мисли, нищо от красотата около нас не би имало значение. Ние сме събирачи на спомени. Нека не броим щастливите мигове досега, а да направим така, че те да се множат от тук нататък.
Наблюдавам дечицата, които искрено се смеят на висок глас, докато въртележката в парка не спира да ги върти – още, и още, и още… Гледам ги и знам, че тяхната невинност е достатъчна предпоставка да бъдат щастливи с цялото си сърце. Някога този ден със сигурност ще е един от моментите на възторг. Ден, който ще запомнят. Знам го.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Даващият обич трябва да може и да приема любов
- Ах, този кратък, но тъй сладък живот
- Две срички, изпълнени със смисъла на всичко
- „Бъднуване” е дума, която трябва да изпълним със съдържание
