Америка е страната на неограничените възможности и Холивуд вероятно е най-доброто олицетворение на това. В актьорската професия всеки е свободен да избере своя имидж. До каква степен той бъде приет от аудиторията, вече е въпрос на професионални умения. Всеки може да се провъзгласи или да бъде обявен за наследника на една или друга легенда. Това е в сила както в киното, така и в спорта, така и в редица други професионални полета. Медийният етикет е свободноизбираем, но се износва много бързо, когато под него няма покритие.
Малко са актьорите, които биха казали, че в един или друг момент от живота си не са били вдъхновени или не са се опитвали да подражават на Марлон Брандо. Холивудският дон е икона и символ за вечни времена. Още по-малко са тези, които биха си заслужили сравнението с него от трето лице. Но Ръсел Кроу е един от тях.
Новозеландецът никога не е крил преклонението си към Брандо. Кроу е говорил много по въпроса и в интервюта, и в биографичната книга, посветена на живота и кариерата му от хроникьора Мартин Хаудън. Но изборът му на роли, подходът му към тях, екранното му поведение и инцидентите встрани от камерата са по-красноречиви от всички думи в Оксфордския речник на английския език.
Кроу е Брандо на 21 век, и то по начини, които дори самият той вероятно не осъзнава напълно. Бунтовният имидж, разнообразните роли, високото самомнение и историите от снимачните площадки са твърде сходни, за да са изфабрикувани последователно и целенасочено от новозеландеца с цел постигане на приликата.
И двамата са имали множество документирани пререкания с режисьори и със свои колеги в хода на редица продукции; и двамата са имали доста нестабилни отношения с медиите; но по-важно от всичко останало - и двамата са превъзходни актьори, които не са оставили звездния имидж да им попречи от това да се предизвикват професионално с разнообразни и трудни роли.
Трудно е човек да не направи паралел между Брандо, който през 1972 година слага край на цяло десетилетие неуспехи в кариерата си със смайващата си роля като състарения дон Вито Корлеоне в „Кръстникът“, и Кроу, който в момента печели критически похвали за представянето си в амплоато на създателя на Fox News Роджър Ейлс под килограми грим в сериала на НВО „Решаващият глас“.
Единият персонаж е мафиотски бос; другият е медиен магнат, известен със своята безскрупулност и със сексуалните посегателства над свои подчинени. На пръв поглед и двете личности могат да бъдат представени изключително едноизмерно и в категорично негативна светлина.
Но и в двата случая това не се случва, тъй като са в ръцете на двама твърде интелигентни и способни изпълнители. И Брандо, и Кроу градят пълнокръвни човешки портрети на своите персонажи с повече от една водеща характеристика и с неизменно бушуващи вътрешни конфликти, и то не само в „Кръстникът“ и в „Решаващият глас“.
Философският патриархален имидж, който Брандо създава на Вито Корлеоне, води до редица критики за това как престъпни фигури се възвеличават в киното и до актьорски представяния в сходни жанрови филми, които не са нищо повече от имитация. Критиките, разбира се, игнорират факта, че Брандо далеч не идеализира Корлеоне и в необходимите моменти го показва като безпощаден мафиот, какъвто следва и да бъде предвид позицията му в живота.
По същия начин Кроу добавя пластове реализъм към своя екранен портрет на Роджър Ейлс. Новозеландецът не се опитва да маскира факта, че персонажът му е политически консервативно настроен до степен на фанатизъм, без никакви скрупули към изпълнението на професията си и с отвратително, фамилиарно отношение към жените около себе си.
Но Кроу не се опитва и да неглижира безспорната интелигентност и харизма на Ейлс, с които магнатът превръща Fox News в най-гледаната новинарска телевизия в Съединените щати. Много актьори, търсещи начин да се утвърдят в либерално настроения Холивуд, не биха имали дързостта да илюстрират Ейлс като мъдър лидер и медиен авторитет и биха го превърнали в едноизмерен екранен насилник.
Ала Ръсел Кроу никога не се е интересувал особено на кого се харесва. Актьорът е замерял хотелски служители с телефони, сбивал се е с новозеландски бизнесмени в лондонски ресторанти и е поставял ултиматуми, при това с успех, на влиятелни холивудски продуценти.
Кроу, също като Брандо, винаги е действал на своя глава и е преследвал собствените си интереси.
Един от тях винаги е била музиката. Новозеландският актьор има няколко записани албума и до днес прави изпълнения на живо в родната си страна и в Австралия, където е изживял по-голямата част от живота си. Можете ли да отгатнете как се е казвала първата му авторска песен от 80-те години? Да, познахте – “I Just Wanna Be Like Marlon Brando” / „Просто искам да съм като Марлон Брандо“.
Ръгбито, крикетът, американският и европейският футбол също винаги са били сред интересите на актьора, който дори притежава свой собствен професионален отбор по ръгби. Въпреки натоварения график на филмова звезда, Кроу винаги е намирал време за страничните си занимания, макар и те да не му носят допълнителна слава или големи богатства.
Епизодите на „Решаващият глас“ в момента излизат всяка седмица по НВО и представянето на Кроу като Роджър Ейлс почти сигурно ще бъде номинирано за редица награди, когато моментът настъпи догодина. Ако междувременно тази статия е предизвикала у вас желание да си припомните и най-добрите му филмови роли, то почти няма как да сбъркате с негов проект след 1997 година.
„Поверително от Ел Ей“, „Вътрешен човек“, „Гладиатор“, „Красив ум“, „Влакът до Юма“, „Човек от стомана“, „Ной“, „Любезните пичове“... всяко от тези заглавия си струва гледането поради много причини, измежду които водеща неизменно е винаги различното и все така магнетично представяне на Ръсел Кроу. Слава Богу, че единствената характеристика, която не е възприел от идола си Марлон Брандо, е слабата продуктивност. Светът има нужда от още роли на великия гладиатор.
