Илиaна Смилянова
Ние, хората, обичаме и се стремим към нови преживявания, към разнообразие, но сме и противоречиви същества и често се противим на собствените си желания.
Както казва една мъдрост, навикът ни е втора природа – а понякога, когато не проявяваме достатъчно будност, бдителност и интерес към себе си и живота си, навиците ни могат „да изземат властта“ и неусетно да ни подчинят. За да се превърнем в затворници на самите себе си.
Тогава започваме да присъстваме формално в живота си. Машинално се движим, избираме, отговаряме. Главата с мислите си изпреварва тялото, представата избързва пред реалността. Тялом сме тук, но духом – не, защото не внимаваме, а бързаме да „излетим“ напред във времето и пространството към онова, което ни очаква в представите ни.
Така изневеряваме на своето настояще с бъдещето си – и саботираме и себе си, и бъднините си. Защото щастливият утрешният ден се ражда от пълноценно преживения днешен.
Когато присъстваме повърхностно, незадълбочено в тялото и в живота си, попадаме в капана на незавършени дела и отношения. А онова, което не е завършено, има склонността да се повтаря отново и отново, и отново – докато не му отдадем нужното внимание, за да се реализира и да ни освободи. Ако не внимаваме „тук и сега“, не можем и да предвидим онова, което ни предстои – и се налага почти непрестанно да решаваме проблеми в последствие, вместо да предприемаме нужните промени навреме.
Всъщност и в този случай проблемът не е в грешките, които допускаме. А в нежеланието да ги анализираме, да ги превърнем в свой учител – и да освободим силата, скрита зад всяка наша слабост, да изявим дара, стаен във всеки наш недостатък.
Сред цветята на Бах има една есенция, която може да ни помогне да изцелим това свое временно или трайно нехармонично състояние – Кестенови пъпки. За нея Бах казва:
За онези, които не се учат достатъчно от своите преживявания и наблюдения и на които е необходимо повече време, отколкото на останалите, за да усвоят уроците на ежедневния живот. Докато при повечето хора е достатъчно едно-единствено преживяване, за тях са необходими повече, понякога няколко, докато урокът бъде научен. Така, за тяхно нещастие, те повтарят в различни случаи една и съща грешка, докато един път би могъл да бъде достатъчен или просто наблюдението на другите би могло да спестило допускането и на една такава грешка.
И тъй като няма случайни трудности, и в този ни проблем е скрито предизвикателство – да разчупим порочните кръгове в живота си, в ежедневието си. Да си възвърнем смелостта да живеем в настоящето. Да спрем да считаме нещата за даденост, а да се включим осъзнато и доброволно в потока на промяната, от който никой и нищо не може да се отдели.
Освободени от ината си, да вървим напред, без да забравяме миналото си, но и без да се обръщаме ненужно назад. И да гледаме, но и да виждаме, да слушаме, но и да чуваме звуците-послания на реалния живот, който уверено съпровожда и подпомага всяка наша стъпка.
Без да бъдем злопаметни, да развиваме умението си да помним, да трупаме и спомени, и опит, за да не се налага всеки път да започваме отначало, да вървим по един и същи утъпкан път и да се спъваме на едно и също стъпало.
Защото няма как да изучим и да подобрим онова, което отказваме да си спомним.
А и освобождението винаги идва отвътре.
