Александър Петров
Не знам какво е времето, когато четете това, но в деня, в който го пиша, навън вали сериозен дъжд. Дъжд, под чиито едри капки досега стоях – с едната ръка държейки торба с покупки, а с другата – входната врата на блока. Разбира се, просто едно дъждовно понамокряне нямаше да е достатъчен мотив да напиша цяла статия, ако в ситуация не беше замесена… жена.
В продължение на поне пет минути спорих със съседка, която не познавам, кой от двама ни да влезе първи във входа!
На пръв поглед по всичко изглеждаше, че цялата случка ще протече обичайно – момче/мъж засича момиче/жена на някоя врата, прави й път, тя минава, усмихва се, казва „Благодаря!“ или просто кимва, или пък нищо не прави и толкоз. Каква беше изненадата ми, когато след като стигнах пръв до входната врата на блока, отворих я и направих път на непознатата съседка, тя ми каза:
- Ааа, не, не минете Вие!
- Е, глупости, няма проблем, минете!
Въпреки учудването ми, всичко все още изглеждаше в рамките на нормалното. И преди ми се беше случвало от кумова срама някой да откаже да използва сторения от мен път, но след като понастоявам малко все пак да се възползва. Обаче комшийката яко се беше заинатила:
- Няма да мина преди Вас, господине!
- Супер, защото и аз няма да мина преди Вас! И на вратата ли ще стоим сега?
- Ами, като не искате да влезете…
- Ще стоим под дъжда, така ли? – все още мислейки, че се шегува, питах аз.
- Аз имам чадър.
- Е, да, ама аз нямам.
- Тогава влизайте!
- Ама, Вие сте дама, редно е да минете първо Вие?
- Брееей, че като съм дама, нещо по-малко ли съм от Вас?
- Напротив, повече сте, затова искам да минете първа!
- Аз пък си мислех, че трябва да сме равни!
Не можех да повярвам, че това ми се случва наистина. Тогава се сетих, че преди време бях получил от читателка на сайта един имейл, чието съдържание в онзи момент не можах да възприема насериозно. Публикувам го в малко посъкратен вариант.
… снощи проведохме дискусия с няколко приятели на тема кавалерството и феминизма. Поводът беше нещо, което ми се случи в събота, и аз го разказах: Возех се в метрото след посещение в МОЛа, в магазина топло, в метрото също, съответно държах торба, дамска чанта и яке в ръце. Като започнах да се приготвям за слизане и да оставям чантите на седалката, за да се облека, един мъж се протегна и ми задържа якето, за да ми помогне. Аз се усмихнах и му благодарих. И тук става интересното - да, аз се смятам за много независима личност и мога сама и казанчето на тоалетната да си поправя /това е друга история, но да не се разсейвам/. Но се чувствам и дама и не виждам нищо лошо в това, да приема кавалерски жест дори и от непознат. А всички в компанията, включително аз сме били свидетели на това как някой млад мъж получава скандал за това, че се е опитал да отвори вратата на дамата си, когато влизат в заведение например… Наистина ли вече е обидно, когато мъж реши да бъде мил и да направи деня ти, а собствения си по-хубав. Преди време един приятел разказваше как се обърнал да подаде ръка на жена, слизаща от трамвая, а е получил шамар.
Имал ли си подобни преживявания? Ще ми е интересно да драснеш някой ред по темата.
Е, досега нямаше какво да драсна, защото нищо подобно не ми се беше случвало, но в конкретната ситуация, предвид издразненото изражение на госпожата, със сигурност имаше шанс и мен да ме ошамарят. Това, което жената не очакваше обаче, беше, че аз съм по-голям инат от нея:
- Госпожо, хайде влезте, моля Ви, прогизнах вече!
- Ами, като сте прогизнали, минете пръв. Аз си имам чадър, не ме касае.
- Добре, Вие твърдите, че не трябва да се чувствам длъжен да Ви давам път, защото мъжът и жената трябва да са равнопоставени, така ли?
- Точно така.
- Тогава защо Вие сте на сухо под чадъра, а мен ме вали дъждът, не трябва ли да ми разрешите да дойда до Вас?
- Не. Нали сте мъж? Ще търпите.
Последното й изречение абсолютно изчерпателно онагледи колко сбъркан може да е феминизмът. Представете си някое момиче да ме помоли да се скрие под чадъра ми и аз да й кажа „Не може, ще търпиш!“. Български хелзинкски комитет щеше да ме унищожи. Обаче друго ме издразни повече – да, жените трябва да имат равни права и мнението им да е също толкова значимо, колкото на мъжкия пол, но това не означава те да се превърнат в мъже, мамка му! Отвсякъде чувам женски болежки на тема „Няма вече кавалери, няма истински мъже…“, а в същото време има дами, които шамарят след кавалерски жест! Безумно. Опитите за абсолютна женска независимост са пълна глупост. Жените трябва да бъдат обгрижвани от мъжете, трябва да им се отварят вратите, да им се дава път, да им се държат палтата и т.н. Което, разбира се, в никакъв случай не пречи на това те да знаят как да си оправят казанчето на тоалетната или да си сменят свещите на колата. Просто, ако има „истински“ мъж до тях, защо да го правят те?
Никой не е в състояние да ме помръдне от това мнение.
Връщам се на входната врата.
В един момент за мен този безсмислен, но иначе принципен спор, се превърна в комичен, въпреки че вече от самите ми кокали се стичаха капки.
- Окей, казвате, че трябва да сме равнопоставени, нали така?
- Да.
- И отказвате да минете първа?
- Да.
- Тогава, какво ще кажете да броя до три и да минем едновременно?
- Хубаво.
- Добре. 1…2….3!
Не мога да повярвам, че комшийката се върза на този номер, който си правехме като деца! Когато стигнах „3“, направих залъгващо движение все едно, че тръгвам, но останах на място и познайте кой в крайна сметка мина пръв… Изсмях се злобно.
Лошото беше, че следваше вратата на асансьора…
Изпращайте ми своите мнения, съвети, истории и предложения на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
