Намираме си мястото, когато спрем състезанието

Наскоро гледах една вдъхновяваща реч на Джак Ма – основателят на най-голямата азиатска световна платформа за търговия. Няма да ѝ споменавам името, за да не напрягам рекламния отдел, но всеки е пазарувал от нея. Както и да е, не консуматорството само по себе си е фокусът, който ме занимава.

А проникновеният поглед на този милиардер, започнал пътя си по стандартния начин в крайна бедност, за достигне не само до статута и влиянието, което има сега, но най-вече до сърцевината на своята хуманност. В своята реч на икономическия форум Давос от 2018-та, той говореше за посоката, в която ще се развива човечеството в съвместното му съществуване с технологиите в съвсем близкото ни бъдеще, което в голяма степен е и настояще.

Още от Авторите

На пръв поглед темата беше свързана с предизвикателствата, пред които технологичната революция поставя съвременния човек. И особено поколението хора, наближаващи своите 50 години, за което става все по-трудно да следва скоростта на този бърз влак. И не рядко да губи път, посока и цел, а често и достойнство, поради факта, че вече придобитите знания и умения не са особено полезни или поне не са ефективен начин да се справи с най-баналното си оцеляване. Но Джак Ма разви тезите си по неочакван за мен и вдъхновяващ начин.

Тотално ме спечели още с презентацията си, в която каза, че хората се притесняват от изкуствения интелект, от роботите, компютрите, data-та (информацията, която електронните устройства ежесекундно събират за нас), сигурността.

„Хората не спират да се тревожат, каза той. Но когато се тревожиш за нещо, то идва, когато не се тревожиш, то не влиза в живота ти, така че трябва да променим отношението си“.

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

Повече от всякога, това е изключително важно. Защото онази концепция, че не можем да избягаме от съдбата си, че всичко, което ни се случва „е писано“, вече е остаряла като парен локомотив. Дори като каляска с коне. Дори поради самия факт, че ако някога е трябвало да пропътуваш километри, за да срещнеш своя любим, за да си намериш работа и препитание, за да търгуваш, сега всичко става с един клик. Добре де, с няколко клика. Но кой има време да ги брои, когато вместо месеци за психологическа подготовка и адаптация по отношение на промяната, която предриемаш, имаш на разположение броени секунди, максимум месец.

Това е същината на огромния стрес, в който живее човечеството днес. Според мен. Необходимостта от едва ли не „свръхзвукова“ скорост за адаптация към промяна, за която предците ни са се настройвали по плавно - с пешеходно темпо, с темпото на камила, на кон, на влак, на първите автомобили. А сега изведнъж трябва да го направят със самолет в най-бавния случай. Понякога се налага да взимаме решения за промяна на нагласите си, гледните си точки, интересите си, докато общуваме през вайбър, месинджър и скайп. И невинаги сме готови за тази адаптация. Най-често не сме. Това е нечовешки стрес за нервната ни система.

Неслучайно се увеличават менталните заболявания, все повече хора търсят бягство чрез живот сред природата, вечер гледат в една точка, а в малкото време за почивка се случва да спят безпаметно. Или обратното – въобще не могат да заспят истински – с онзи бебешки сън, обладан от покой и ангелско излъчване.

В такива моменти е много важно да спрем. Наистина да спрем да се състезаваме и да се опитваме да адаптираме скоростта на решенията и мненията си към скоростта на интернет. За малко да спрем да отразяваме света около нас и да погледнем не във външното, а във вътрешното огледало. Да спрем и да усетим каква е гледната ни точка за самите нас. Къде сме? Какво ни носи страх и горест и какво ни носи радост? И нека си го признаем директно – да си позволим да бъдем това, което отива на възрастта ни и да започнем да го правим добре и с достойнство. Това е най-добрата превенция на нервните болести, които както знаете, прерастват и в по-сериозни проблеми, ако не спрем и не погледнем навътре навреме.

Вкусно
Бърз ябълков щрудел

Ах, че вкусно!

Ето какво предлага Джак Ма като съвети за хората от различни поколения в днешните ни времена на технологична революция: „Ако сте около 30-годишни, отидете в добра компания и се научете как да правите нещата в своята област много добре. 30-годишните хора са най-големите късметлии в момента. Вече много неща са научили, в пика на интелектуалната си сила са. Време е да я развят така, че когато приближат четиридесетте, да направят нещо за себе си. На 40 нямате за кога да чакате, нещата се променят динамично. Ако вече сте към 50, моето предложение е да работите нещо, в което знаете, че сте добри. Не пробвайте нови неща само защото са ви интересни. Малко е опасно за вас. Ако сте между 50 и 60 годишни, посветете времето си в това да обучавате младите хора. Когато станете над 60, по-добре се занимавайте с внуците си. В следващия век силата на мускулите, ще остъпи на силата на мъдростта и IQ-то на сърцето“.

Какво Джак Ма нарича IQ на сърцето, ще разкажа следващия път, но именно в тази посока той вижда най-голямата сила на жените и на хората между 50 и 60 години. Жените развиват този специфичен коефициент на интелигентност след като създадат семейство и станат майки, а хората на по-голяма възраст като цяло, защото вече имат по-голяма перспектива, натрупана мъдрост и опит в така наречените soft skills – меката сила.

Самият Джак Ма тази година ще последва собствения си съвет и ще се откаже от президентския пост в компанията, която е основал, верен на своята позиция, че управленското звено на големите компании в днешния свят трябва да е от млади хора. А той ще се посвети на онова, което според него отива на възрастта и опита му – да преподава на следващото поколение.

Говорим си за...

Знам, ще си кажете, лесно му е на него, та той е милиардер. Съжалявам, не е станал такъв, защото е лежал на дивана, сменяйки каналите на телевизора с дистанционното. Станал е такъв, защото е променил гледната си точка още когато е бил бедно момче, което става преподавател по английски. И то не гледната точка за света, в който има всичко, а отношението към себе си и мястото, което избираш в този свят. Включително според възрастта си.

Винаги има какво да дадем на света и да получим морално и финансово удовлетворение, стига да сме в мир със себе си и да приемем слабите си страни със същата почит, с която приемаме достойнствата си. Само тогава можем да знаем къде сме, къде ни е силата и къде ни е мястото в шарения пъзел на този живот. Независимо колко дисбаланс тепърва ще внася технологичната революция в крехкия ни свят.

Намираме си мястото, когато спрем състезанието.