След повече от година и половина очакване и многократно отлагане на премиерната дата, Джеймс Бонд отново е кралят на киносалоните. „Смъртта може да почака“ е най-гледаният филм в целия свят с постъпления, които ни навяват спомени за времената отпреди коронавирусната пандемия, когато касови хитове редовно трупаха приходи по над 1 милиард долара и събираха огромни тълпи от зрители.

Киното очакваше този момент в продължение на повече от 18 месеца – излизането на първия филм, чиято премиера бе отложена заради началото на избухващата тогава пандемия, е символичен момент на възстановяването на седмото изкуство и на победата му над коварния вирус. Но повсеместният интерес към „Смъртта може да почака“ е подсилен и от други обстоятелства.

Снимка: Eon Production/MGM/Universal Pictures

След 15 години, прекарани в смокинг и с пистолет „Валтер ППК“ в ръката, Даниел Крейг най-после се оттегля от ролята на Агент 007. Британският актьор по всяка вероятност ще остане в историята като най-поляризиращия Джеймс Бонд.

За това, разбира се, спомага еволюцията на социалните мрежи и масовия обществен дискурс, който предразполага към крайни мнения повече отвсякога. Но основните причини си остават вкоренени в актьора и неговата роля.

Новината, че русокос и синеок актьор ще играе агент 007, пресъздаден и обезсмъртен в миналото от коренно различно изглеждащи титани на големия екран като Шон Конъри и Пиърс Броснан, предизвика широк отзвук още преди излизането на първия филм с участието на Крейг. Нелепи призиви към бойкот обаче не попречиха на „Казино Роял“ да се превърне в един от най-високо оценяваните и комерсиално успешни филми за Бонд в цялата поредица.

Огромна заслуга за това имаха и страхотните поддържащи изпълнители, направили работата на Крейг много по-лесна, отколкото би била иначе. Начело им застана фантастичната Ева Грийн – харизматична, загадъчна, емоционално уязвима и ослепително красива като Веспър Линд, момичето на Бонд, което постави летвата, по която се равняват всички останали.

Снимка: Eon Production/MGM/Universal Pictures

Ала встрани от отлично подбраните си екранни партньори, Крейг също се представи на високо ниво в ролята на Бонд, оставяйки характерен, модерен отпечатък върху амплоато. Неговият агент 007 бе по-циничен, по-малко усмихнат и чаровен от предшествениците си, по-приземен в нашата собствена реалност и следователно по-склонен към драматични прояви от класически екшън герой.

Оттук започват и лесно разбираемите, поляризиращи мнения за Бонд на Даниел Крейг, за всяко от което има валидни аргументи. Факт е, че персонаж с корени от Студената война има нужда от модернизация в контекста на 21 век, за да бъде актуален и интригуващ в наши дни – но на свой ред може да се спори, че тази по-реалистична интерпретация на Бонд го лишава от част от есенцията му като образ.

Снимка: Eon Production/MGM/Universal Pictures

Критиците на Крейг го обвиниха, че играе агент 007 като Джейсън Борн или Батман вместо като екранната икона, съградена от предшествениците му в ролята. Ала трудно някой би могъл да отрече, че в ядрото си персонажът на синеокия актьор си остана неизменно Джеймс Бонд – британски патриот, женкар, човек на действието и безмилостен противник на злото в света.

Повече се промениха филмите за приключенията му, повлияни от успешните ленти на своето съвремие. „007 Координати: Скайфол“ изкопира дословно сюжетната структура на „Черния рицар“, но това не му попречи да бъде стойностен и изключително успешен филм сам по себе си. Поне нямаше смехотворни опити да се инжектира влияние от „Междузвездни войни“ като в „Муунрейкър“, излязъл през 1979-та, две години след оригиналния хит на Джордж Лукас.

Подобни противоречия са налице и в „Смъртта може да почака“, който започва като най-интересния филм за Бонд именно от „Казино Роял“ насам, но се връща към познати формули и тропи в заключението си. Движещите фактори зад сюжета са изцяло на емоционална основа и са предадени безупречно от страхотните актьори пред камерата – най-вече от премерeно експресивната Леа Сейду.

Именно това въвлича емоционално зрителя в действието, но след разкриването на всички сюжетни елементи, мотивацията зад действията на агент 007 го приближава повече до персонаж на Лиам Нийсън от някой от трилърите на ирландския актьор от последните 13 години, отколкото до Джеймс Бонд, когото познаваме и искаме да гледаме на големия екран. Остава въпросът до каква степен това е отговорност на сценаристите и продуцентите на лентата и до каква – на самия Даниел Крейг.

Снимка: Getty

Такова остава наследството на актьора след 5 филма за Бонд и 15 години, посветени на ролята – противоречиво, поляризиращо и не дотам сигурно, макар и да е трудно да бъде обвиняван директно за негативните страни на филмите си. Очевидно е, че Крейг даде всичко от себе си и че изпълненията му като агент 007 са практически безупречни, макар и не същото да може да се каже за ленти като „Спектър на утехата“ от 2008-ма или актуалния „Смъртта може да почака“.

Продуцентите Барбара Броколи и Майкъл Уилсън вече заявиха, че няма да започнат процеса по селекция на новия агент 007 до началото на 2022 година. Няма съмнение, че това ще е най-интересният въпрос, свързан с киното и търсещ своя отговор в следващите 12 месеца, и че всеки ще има мнение по него – и че следвателно никой няма да е напълно щастлив, когато новият Бонд в крайна сметка бъде обявен.

Никой не знае това по-добре от Даниел Крейг, чиято кариера оттук насетне по всяка вероятност ще става все по-интересна. Личното му богатство и позицията му в историята на попкултурата са подсигурени – занапред важен ще е единствено артистичният му интерес към проектите, с които ще се захване... а ние ще гледаме с интерес.

Снимка: Getty

Прочетете още от Георги Петров:

• Северното сияние сред новите звезди на Холивуд: Карън Гилън
• Проблемната последна авантюра на Скарлет Йохансон в „Черната вдовица“
• Една история без край: За сплотените семейства, толерантността и бързите коли
• Ема Стоун триумфира с мода и дързост в „Круела“
• Анджелина Джоли все още „го може“ в „Те пожелаха смъртта ми“