Не знам как става така, но жените изцяло полудяват, когато стане време да си организират сватбата. Може би е заради ужасно клишираните и продуцирани на конвейер американски сватбени комедии или тегнещия стрес, че всички имат високи очаквания от сватбата ти, но повечето бъдещи булки бързо късат нишката със здравия разум, за да потънат в нервното организиране на някакво митично перфектно тържество, което да се превърне в акцента на поне половина им живот.
Именно това безумно старание към перфекционизъм разказва играта както на булката, така и на всички останали, въвлечени в събитието.
Един от най-големите проблеми, с които поне аз съм се сблъсквала, когато приятелките ми са започвали сватбената организация, е разбирането, че всички сме им длъжни. Длъжни сме да спазваме стриктно изискванията им, да отделяме време, желание, нерви и пари за гоненето на споменатата вече митично перфектна сватба, чинно и безапелационно да организираме всякакви допълнителни партита, събирания и изненади, които бъдещата булка е убедена, че ѝ се полагат или казано накратко - за целия период по организирането и в деня на самата сватба да забравим, че имаме собствен живот, желания, стремежи, проблеми или недай си боже, несъгласия с общия тон на сватбеното настроение, което трябва да поддържаме.
Преди години с огромно въодушевление приех да бъда шаферка на една от най-добрите ми приятелки и честно да си кажа, този опит тогава ме излекува от всички останали мераци за шаферство или изобщо активно участие в сватби. Не че не бяхме три прекрасни шаферки, не че не се получи прекрасна сватба, но зад щастливите усмивки от снимките имаше толкова ядове и недоволство (особено от страна на булката), че и до ден днешен си казвам как не си заслужаваше толкова много да се юркам в изпълняването на всяко булченско желание.
Разбирането за “това е МОЯТ специален ден” е грешно на толкова много нива, че не знам от къде да започна… Първо и може би най-важно, изключително тъжно е да мислиш по този начин! Ще имаш още много прекрасни и изключително важни специални дни точно, както си ги имала досега. Второ - животът не започва и свършва със сватбата. Трето - има и други хора, които също са важни. Това са най-близките ти приятели, семейството, че даже и бъдещият ти съпруг, чиито желания или личен избор/пространство са също важни.
Сватбата следва да бъде тържество на любовта и началото на съвместния ви живот заедно, не егоистично парти, на което ти да не можеш да мръднеш в прекалено скъпа рокля, нито пък да стоиш със замръзнала усмивка, защото всички очакват от теб това.
Да, този ден наистина е за теб, но и за човека, с когото си избрала да създадеш семейство, затова опитай да държиш фокуса върху това, а не върху какво ще кажат хората и какви нереалистични представи си решила да гониш.
В последствие и други приятелки ги подгони сватбената лудост, като се стигна дори до сериозно вгорчаване на взаимоотношенията с една от тях, след като стана ясно, че не можем да похарчим едно не малко състояние, за да присъстваме на далечната ѝ сватба. Нямаше как да стане, а тя и до ден днешен не иска да приеме този факт (за протокола нека само кажа, че и аз се омъжих в далечна дестинация, съответно никоя от приятелките ми не успя да присъства, но не съм правила проблем за това, а съвсем трезвомислено и чистосърдечно ги разбирам).
Примери в тази насока имам още много, както от близкия приятелски кръг, така и от съседни, но няма смисъл да се изпада в още подробности.
Иска ми се обаче повече бъдещи булки да осъзнаят, че ще имат много по-специален и запомнящ се сватбен ден, ако сами не се товарят с очаквания от него. А и никоя забавна история не започва с “помниш ли тогава, когато салфетките си пасваха по цвят на пердето и всичко беше перфектно?”. И най-вече моля недейте да издевателствате над приятелите си (особено пък с тази необяснима мания за еднакви шаферски рокли?!). Позволете им да ви помогнат, доколкото могат и разберете, че те не са сватбен организатор, съответно не следва да имате същите изисквания от тях. И им позволете също да усетят вашия ден като специален. Защото в крайна сметка сватбите са специални за всички присъстващи и е по-добре, когато след време се споменават с добри думи и приятни емоции :)
