Александър Петров
В жалките ми отношения с жените доста често разочарованието е идвало значително преди да се стигне до секс, следователно опитът ми не предразполага да съм виждал всякакви неща. Затова и когато ми се случи това, което ми се случи, не бях убеден как да постъпя.
Ето как стояха нещата.
Беше ме последвала в Инстаграм преди доста време (нещо, което вие все още не сте направили, а е редно @alexdimpetrov). Тя ми писа първа и още тук ми се стори, че има нещо гнило. Ама пък какво толкова… сякаш беше нормална – не беше натрапчива, беше хубава, имаше акъл, беше спокойна, имаше хубава работа, адекватни разсъждения за нещата, за които си говорихме. Все качества, които скоро бях срещал единствено насън. И тъй като съм чувал, че едно е да си пишеш с някого и съвсем друго е да го видиш с очите си и чуеш с ушите си, скоро след това й наложих да се видим. Точно тук очаквах да ми разкрие, че се казва Владимир и е мъж, и е два метра. Но не.. съгласи се, което все още не изключваше горното, разбира се.
Оттук нататък претупвам историята, защото за щастие нищо по-различно от това, което си писахме, не се установи. Наистина беше яка мацка, виждахме се няколко пъти, разговаряхме интересно и в един момент логично се стигна до „Искаш ли да се качиш?“. Та, качих се аз.
И тук нещата станаха особени.
Сипахме си по един сок, седнахме на дивана, когато тя ми каза: Трябва да знаеш, че аз не съм като повечето момичета…
А това колко пъти съм го чувал, ако знаете! Усмихнах се ехидно и в същия момент грозна мисъл нахлу в ума ми и изстинах на място. Леле, тая наистина може да има патка. Момичето може би се усети как прозвучаха думите й и веднага започна да се оправдава „Не съм мъж, спокойно“. Добре, че го каза директно, че щях да го мисля, докато не се уверя с очите си. След думите й бях сигурен, че няма какво да ме събори и с бодро самочувствие я попитах „Кое беее, мацко, ти е различното?“
Какво се случи десет минути по-късно ли?
Представете си провесен килим на лост пред блока. Представете си и човек с шибалка, който го тупа. Тя беше килимът. Познайте кой бях аз. С разликата, че не се беше провесила на лост, а висеше на халки, които така и не разбрах как бяха закрепени за тавана. Шибалката в ръцете ми представляваше камшик от естествена кожа от кон дунавска порода, минимум. Вероятно се досетихте за какво става въпрос. Разберете двоумението ми. От една страна сърце не ми дава, от друга пък момичето очакваше от мен да я пребия. Кога друг път щеше да ми се отдаде тая възможност? Шляпнах я леко, тя се развика да я изшия по-силно. Опитах един-два пъти още, но след като ми се развика, че удрям като жена, си казах, че не е за мен тая работа.
Аз не обичам насилието!
Все съм чувал за жени, които искат да ги пляснеш по задника, пък да ги пооскубеш, пък да ти остане кичур в ръката, но халки и камшици ми дойде в повече. Предложих й да опитаме нещо по-нормално. Може би ако я бях бил достатъчно щеше да ме изгони, но тъй като нищо не бях свършил, а тя милата стои гола, възбудена и небита, склони да смени тактиката. Легнахме в леглото. Казах си „Е, тука съм аз вече“. Не, не бях. Тя така си заби ноктите в гърба ми, че съм почти сигурен, че се чу скърцане. Стиснах зъби и продължих, докато собствената ми кръв се стичаше по мен. Когато реших, че по-гадно няма как да стане, тя ми заповяда да я захапя. Ама оууу, откачената. Позахапах я леко, ама не. Искала по-силно, да й останели белези от зъби, да показвала на хората.
След тези думи се случиха три неща. Намерих марли, напуснах дома й и си пожелах никога да нямам дъщеря. За момент си помислих дали да се обадя на баща й да я изкажа, но реших, че крушата не пада по-далеч от дървото и се притесних да не се превърна рязко в килим.
И тъй. Аз, че съм задръстен, задръстен съм. Но пишете ми, моля, кое от тия неща дето ви описах се смята за нормално и кое не, да не се излагам повече?
