Сигурно си чувала, пък и може и да си използвала този израз за да опишеш някого, за когото просто не ти идва да кажеш друго, ама си възпитана и го измисляш бързо – имал красива душа, бил вътрешно красив. Горкият човек. Вероятно ако разбера, че в очите на хората съм вътрешно красив и/или, че имам красива душа това, ще бъде най-травматичния момент в живота ми и ще се взема драматично да се гътна.

Какво означава красотата на душата? Нищо. Наистина. Щом не можеш да намериш обективно качествено определение за някого, явно няма кой знае какви качества. По-лошото е, че това се използва от нямане какво друго да кажем за човек, който толкова няма какво друго да покаже от себе си, че ни остава именно впечатлението, че няма какво друго да кажем за него.

Нека не влизаме в политически коректните разговори и да го кажем ясно. Има едно неписано правило, че обикновено човек е или богат, успешен, със самочувствие, жив, емпатичен, инициативен, врящ, променящ. Или е душевно красив и „какво като няма пари, има и по-важни неща в живота“. Искам да кажа, че познавам емоционално бедни и тотално задръстени хора, които имат много пари. И обратното. Внимавай с тези определения.  

Надценената красота на душата е за тези, които не могат да предложат нищо повече от собствената си семплост и ги е страх да поискат нещо повече от вътрешна красота на този отсреща. В повечето случаи от страх, че ще се наложи и те да поработят, да положат усилия и да предложат малко по-добра версия на тях самите. Ако това те блазни, ако ти е интересно, ако ти се занимава да търсиш нещо извън вътрешната красота – давай. Но да знаеш, че вътрешната ала-бала не е знаме, което е за развяване. Човек може да бъде много повече, а „вътрешната красота“ е само базовата версия. И ако не развие себе си, човек рискува да остане само по една вътрешна красота. Което е голям и неоправдан риск, защото би могло да остави „вътрешната красота“ като състояние без стойност. Без ценност.

Красотата на душата е по-красива, когато се комбинира с практични, делнични и дори комерсиални добродетели, които да я подчертават, които да подчертават избора ти да бъдеш нравствен, извисен, морално добродетелен и вътрешно красив, дори когато си имал възможност да не си такъв. Вътрешната красота не е ваза в музей, която да показваш на посетителите в душата си. Не е. Тя е жива и има нужда от смях, простотии, самоиронизиране, но и материално обяснение на света около нас, смирено приемане на същия този свят и изборите, които правим.

Вътрешната красота не е най-ценното, което притежаваме. То е базова ценност и хората ни избират по всичко друго извън това. Това е като да кажеш, че си с някого, защото е добър човек. Ти наистина ли си с някого, който е само добър човек? Наистина ли не е нищо повече от това, защото ако критерият ти е това, си много зле.

Това е, като да ядеш нещо само защото не е развалено. Което е тъпо, защото освен „не е развалено“ ние живеем в свят на вкусно, сочно, завладяващо, интересно, незабравимо, прекрасно приготвено, прекрасно поднесено, изкусително, вълнуващо. И всяко от тези прилагателни върви с „не е развалено“ най-напред. Разбираш ли ме ? Дано. Просто е пълно с хора, които избират малкото, смеплото, оправдават го с някакви вродени ценности и после се оказва, че са нещастни. Е, кой ще е щастлив с малко и смепло? Никой.

За това си отваряй очите и внимавай да не попаднеш в капана на скормното, малкото, вътрешно красивото и не знам си какво още, защото най-често се оказва, че в тези хора вътрешната красота е много вътрешна и става все по-вътрешна, а външният ѝ показ е съмнения, компекси, търсене на внимание, търсене на разбиране и съчувствие. Абе, изпиване на жизнените ти сили.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Прочетете още от Симеон Колев:

• Оставаш или си тръгваш, когато има трети
• Избери по-богатия
• Не казвай „Нищо ми няма“. Никога
• Не търси поводите. Просто живей
• Живея, а не репетирам живота
• Я, малко по-сериозно, момичета!
• Или си добър пример, или не. Няма нищо по средата
• Какво ни дава сексът за една нощ