Илиaна Смилянова
Юни е месец, който среща в себе си и пролетта, и лятото. Повежда ни към време, изпълнено с отпуски, почивки, пътуване – навътре и навън, срещи с места и с хора, които месеци или цяла година не сме виждали. През юни лятото подсказва вече за себе си с ароматния си дъх, с волните си птичи песни, с все по-наситеното си зелено, с късното лягане и ранното слънчево почукване по прозореца ни. На какво ни учи лятото – този светъл, дъхав, горещ, празничен отрязък от годината…
Лятото ни учи на волност. Колкото повече е светлината в деня ни, толкова по-волни и свободни се чувстваме, толкова по-надалече стигат и очите, и мечтите ни.
Лятото ни напомня, че всичко има своето ново начало. След тъмнината на зимата и променливото предверие на пролетта, лятото за пореден път нахлува без съмнения и предразсъдъци в живота ни и ни припомня, че рано или късно, независимо от изпитанията по пътя, слънцето със сигурност изгрява и на нашата улица.
Лятото ни провокира да се забавляваме от сърце и душа. През лятото, в порасналата рамка на деня ни, растат и радостта, и игривостта, и лудостта ни – онази лудост, която ни провокира да не се взимаме твърде насериозно и независимо от възрастта си, да не загърбваме играта на живота.
Лятото ни учи да ни е леко – и на тялото, и на душата, но винаги да имаме под ръка по една топла дума и дреха – ей така, за всеки случай, когато ние или някой на една ръка разстояние има нужда от тях.
Лятото ни подтиква да приемаме с отворени обятия слънцето, но когато то залезе, да не затваряме очите си, а да се вглеждаме в нощното небе и да си спомняме и да мечтаем за звездите, които го обсипват.
Лятото ни мами да се приближим до водата и да се гмурнем в нея, да опознаваме и да нагазваме в дълбокото на чувствата и емоциите си и все по-смело и по-волно да ги изразяваме.
Говорим си за...
Лятото ни учи да се запознаваме с нови хора, да се срещаме и да се сближаваме с познати и с непознати, с близки и далечни, отдалечавайки все повече хоризонта си.
Лятото ни учи да си почиваме. Не да работим, а да творим, не да препускаме, а да се носим по течението. Не да контролираме, а да се доверяваме на потока на живота – и да участваме с радост и благодарност в неговия ежедневен празник.
Лятото ни учи да храним и тялото, и душата си с радост и удоволствие. Учи ни да отпускаме – страховете, колана, контрола, опиянявайки ни със своите ярки цветове, диви аромати и неустоими вкусове.
Лятото ни учи да се разделяме – с благодарност за срещите, без излишно съжаление, без да крием тъгата си, но и без да ѝ позволяваме да ни завладее и да открадне радостта от онова, което остава зад гърба ни, благодарно, че сме го преживели.
От края на пролетта лятото ни очаква и тръпне от вълнение, предусещайки нашето вълнение и нашата поне малка доза безотговорност, нужна ни, за да преминем през него с радост, благодарност и любов. И да го запомним с добро.
Прочетете още от Илиана Смилянова:
- Съкровищата, скрити в рождения ни ден
- Съкровищата, скрити в рождения ни ден (втора част)
- Съкровищата, скрити в рождения ни ден (трета част)
- Любовният триъгълник и някои от върховете му
- 2021 – дарове и предизвикателства
- Да си поискаш любовта
- Тялото ни – смъртен враг или верен приятел
- Щедрост е да даваме, щедрост е и да получаваме
