Михаела Петрова
От известно време съм на диета. Не се храня с външни влияния. Понякога се изкушавам да похапна от мъдрите думи на някого, да споделя нещо, което ме разсмива и радва, да се натъжа от новините. Да споря наум с някого, чието мнение ме е провокирало. Да попия като вкусно сосче и чак да си оближа пръстите от точните попадения на онези, които съм приемала за мои учители в сферите, в които съм искала да бъда много добра. Приятно ми е, че мога да им бъда благодарна, че са посели у мен семена, които са дали моите плодове.
Но въпреки това избягвам да му отпусна края и да се присъединявам към групи, които имат общо мнение по никнещите като гъби след дъжд обществено значими теми. Преди време забелязах, че от това ми става лошо, точно както от джънк фууд и всякакви други неща, обилно посипани с мононатриев глутамат. Все още са ми вкусни от време на време, но знам колко ми е лошо после и предпочитам да не си го причинявам.
Тази тема не е маловажна за женски сайт, защото дамите в социалните мрежи са много по-активни по социални теми, отколкото по другите, които обичайно се смята, че ги вълнуват – козметика, идеалната вечеря, домакинство, мода, здравните съвети, гледането на децата, зодиите, дизайна на дома. Напоследък жените са все по-компетентни по абсолютно всяка гореща тема за деня. Загрижени са. Като за дете, на което не са съвсем сигурни какви граници да поставят и затова предпочитат да го образоват, преди да му дадат свободен избор.
Всичко това е много хубаво, от една страна. От друга – крие своите капани. Защото жените лесно успяват да наложат убежденията си. Може би не точно на мъжете, но на другите жени – със сигурност. Поради онази метафизична причина, че женският принцип Ин е воден и лесно се свързва с другите капки вода из социалната мрежа. А на мен не ми е безразлично каква вода ще пия, с какви информационни клишета и рекламни надписи е заредена. Затова предпочитам да съм на диета. И да се свързвам на живо предимно с онези, с които житейския ми път ме е свързал по силата на естествения подбор. Тоест, извън социалните мрежи.
Моята диета включва само онези неща, които моя приятелка, с която споделихме приятно пътуване до Лисабон, обобщи така: „създаде ми усещане за принадлежност, давайки ми нещата, които са важни за мен – симпатични хора, море, топло, вкусно, артистично, зелено, красива архитектура...“
Усещане за принадлежност – това е много верен индикатор, когато правим изборите с какво да нахраним сетивата, емоциите, ума си, така че да получим енергия за живот. Когато разтваряме книга и се зачитаме в няколко страници, е важно да преценим дали имаме усещане за принадлежност – към историята, към стила и майсторството на разказвача, към онова, което ще ни внуши. В това отношение диетата ми е много строга. Почти съм се отдала на пост. Добре че от време на време някой издател рискува с автори като Колъм Тойбин*, за да има с какво да се храня и вдъхновявам. И да се успокоявам, че въпреки цялата бъркотия, все още има неща на този свят, с които мога да се почувствам свързана и на мястото си.
С всички останали избори е същото – независимо дали става дума за мъжа, с когото избираш да споделиш делника си, за концерта, на който да отидеш, за работата, която вършиш, за приятелките, с които намираш общ език, за хората, с които си готов да отидеш накрай света или да се видиш в сряда или четвъртък вечерта /петък не е моят ден за купон/.
Все повече се убеждавам, че към преживяванията си, към информацията, която ни залива, трябва да се отнасяме по същия начин като към голям магазин за обувки. От онези, които са препълнени със стока, промоции и намаления. Колкото и да е изкусително, много рядко си намирам верните за мен обувки в такива магазини. Знам го от първа ръка, защото съм правила грешката да си взема нещо евтино и да го хвърля, защото се е разпаднало или да го подаря, защото не ми е удобнослед 2-3 месеца. От такива магазини обикновено си взимам нещата за „маскарада“ на обществото. Например, обувките, които държа в офиса си, за случаите, в които трябва да се преобуя за някое официално откриване на изложба. В голямото информационно поле има предимно камуфлаж. Удобен да се маскираш, но не и за да ти е удобно със себе си.
Най-добрите, удобни и отговарящи на стила ми обувки, обикновено са били подбрани от приятелка в малък бутик, от която пазарувам и дрехите си. Познаваме се от години, формирали сме заедно стила си, харесваме подобни неща – когато вляза в магазина й, веднага получавам доза „усещане за принадлежност“. И няма как да направя грешката да нося дреха, обувки или убеждения, които може и да ми харесват как стоят на другите, но на мен не ми отиват.
Това е диетата, която спазвам все по-стриктно. И горещо я препоръчвам на всеки, който е готов да цени и обича себе си.
*Колъм Тойбин – ирландски писател, на български са преведени „Бруклин“ и „Празното семейство“.
Прочетете още от Михаела Петрова:
