Това го знам от баща си - повтарял го е, още докато бях дете, и не го разбирах. А то било просто, след като ми го обясни.

Един мъж трябва да уважава труда на жената, която му е сготвила. Направила го е за него, той да хареса гозбата ѝ, не комшията, не клиентелата в ресторанта, не дори гостите вкъщи. Той, нейният мъж. Все едно дали ѝ е съпруг, или любим. Избирала е продукти, ровила е за рецепти, въртяла се е около печката, трудила се е.

Я си представете (или си спомнете) какво е чувството, когато видите лекото смръщване, побутването на чинията, да не говорим за фрази от рода на: „Абе май солта му е малко, пък и кимион не обичам…“, недай си Боже „любимото“ ми: „Мама така не го прави“. Е, като как ще се почувствате? Може да не му изсипете чинията на умната глава, но при всички случаи ще си го помислите.

А всеки ден? Ще му отсечете, че като не му харесва, да си готви сам; ще му се троснете да върви при майка си, ще процедите през зъби, дето ще свиква, щом е с теб; ще се усмихнете мило как ще се постараете следващия път да махнете поне кимиона; и още хиляди подобни ответни реакции, едно е сигурно – горчивината ще остане. Не от кимиона. От тези малки наглед недомислени думи и пренебрежително отношение.

Мъжът трябва да уважава това, което жената прави за него. Ама кексът е с изгоряла основа, застройката на супата се пресякла, фазанът а л`англе недопечен…Хайде холан - затваряш очи, преглъщаш старите си вкусове и викаш „Прекрасно е, сипи още малко!“

Снимка: iStock

Звучи ви лицемерно? Мигар сами не знаете, че не се е получило перфектно, знаете и още как, но оценявате, ах, как оценявате любовта мъжка, която, знайно е, минава през стомаха. А на вас – през ушите. В това е чалъмът. Любовта.

Мъжът трябва тихо да говори. Защо? Просто е. На улицата, от съседния апартамент не сте ли чували раздразнени и обидни фрази? Друг път не сте! Аз на тебе колко пъти ще ти повтарям да не се зазяпваш по всяка витрина; абе ти не разбра ли, че Мичето не я харесвам, какво току ми кукне вкъщи, искам като се прибера от работа да седна да ям, а не да ѝ слушам тъпите истории; казах ли, че така панталони не се гладят; ей, не се научи да не паркираш колата на една боя разстояние… сложете си всички чути фрази, на мен няма да ми стигне мястото.

Мъжът не си отпуска гласа, за да прави забележки. Ако има такива, ги споделя тихо и максимално спокойно. Да речем: „Мило, нека първо напазаруваме за ядене, на връщане ще видим новите колекции“. Примерче.

Мъжете, тия, дето им викаме истинските мъже, не крещят. Освен на стадиона или пред телевизора в мъжка компания. На жена може да изкрещиш „Обичам те!“ насред площада, та да ѝ завидят другите жени, и пак по-добре да ѝ го прошепнеш. А още по-добре – да ѝ го покажеш. С действията си. Да ѝ го показваш. Всеки ден.

Високо да се смее? Ей това пък изобщо не го разбирах. Тихо да говори, високо да се смее – нещо не ми се връзваше. Но разбрах. Не гневни изблици и забележки да подслушват комшиите, а радостен щастлив смях да се носи зад стените на един дом, в който двама души се обичат. Защото нали мъж и жена се събират, защото грее любов помежду им? Иначе – стая в хотел за час. Извинете, ама си е така.

Снимка: iStock

Хубаво му е на мъжа, смее се, няма проблеми във връзката. Това е високият смях, дето кара и жената до него, и околните да чувстват колко му е добре. Е, не да се хили като идиот, но нека се чува, че всичко ни е наред, забавляваме се, проблемите се изговарят тихо само между двамата, щастието го раздаваме с пълни шепи на всички и им желаем същата пълнота като нашата.

Сто на сто не моят татко е измислил тази формула, предавала се е през вековете, но е неотменна. От опит ви го казвам, от изпитано на свой гръб и неспазването ѝ, и спазването.

„Скъпа, толкова са вкусни тези лозови сармички, не, не ставай, аз ще си сипя още няколко, дай да целуна пръстчетата, дето са ги свивали…“ (Аз си знам, че забравих да сложа по една стафида в плънката, мама му така ги прави, говорили сме за това.) „Шшшшт“, шепне над пръстите ми, „винаги махам стафидите, от дете не ги обичам“, и се разсмива пред втрещения ми поглед така силно, че полюлеят зазвънтява.

Прочетете още от Маргарита Петкова:

• Любовта не хвърля трохи след себе си
• Ах, този парещ и изгарящ ноември в очите му с цвят на кестени
• Старомодните мъже никога не излизат от мода
• Когато искаш една жена завинаги, не се нахвърляш да я вкараш в леглото си начаса
• Скъпи господин ЩЕ, бъдеще евентуално няма как да стане сегашно продължително
• Въздухът и водата се прегръщат. Септември се е намърдал в багажника
• Старата ни любов стои тихо и кротко в ъгълчето на душата
• Пожелавам си август – подивял и разрошен
• Потънаха ти гемиите? Радвай се – има на какво да стъпиш!