Ще отминем въпроса що е то щастие. Откакто светът светува, все около това понятие се върти и никой досега не е дал точен и еднозначен отговор.
Най-безумното и може би най-близко до истината е „Щастието е липса на нещастие“.
И се впускаме в определения на нещастието като такова, за да си изясним… Няма как да си изясним неща, дето за всеки един човек съдържат различни състояния, чувства, усещания, размисли и страсти. Да не говорим колко често щастието за един е нещастие за друг точно така, както всеки един от двамата го мисли. И обратното, само че с други аргументи.
Аз и двете думи не ги обичам и избягвам да ги употребявам. Защото „Какво щастие, че те срещнах“ и „Какво нещастие, че се изпречи на пътя ми“, съотнесено към един и същ обект с времева разлика и в двете посоки, не подлежи на стройно научно обяснение. Много често – и на каквото и да е обяснение. Така мислиш, чувстваш, усещаш. Еднолично. За три мига, за три години, за 30 години, доживот – и в двете посоки. Голяма врътня е това, щастието.
Говорим си с приятелка и стигаме през смях до извода, че най-нелепото желание, изшепнато към немилостивата Вселена, е „И аз имам право на щастие! (Пък!!!)“. А Вселената изобщо не е немилостива, тя просто е справедлива и даже не ти се надсмива над глупавите желания, отправени в полуправ текст към някого или нещо, което няма как да те направи щастлив, както ти си го разбираш. Вселената просто поклаща уморено по майчински глава (поразмества две-три пространства в невидимия свят, все пак някакъв знак да се усетиш) белким попоумнееш, и те оставя на времето.
Времето обикновено прави тъй, че да ти дойде акъла в главата. Вярно, че акълът не е месечен цикъл, но пък и той идва. Навреме, ако го използваш всекидневно. Ако тропкаш с краче, че си искаш точно това щастие, просто защото тъй си се вторачил, позакъснява, позакъснява, пък току се изсипе като гръм от ясно небе и се осефериш, та се чукнеш… в главата, всичко е в главата, няма как да е иначе. Там се раждат демоните ни, там обитават ангелите ни, там спят пашкулите, от които ще се излюпят пеперудите, дето ще запърхат в стомаха ни.
Мда. Пеперудите са щастливо нещо. Ако стигнеш до тях, щото някои въжделения си остават гъсеници. Както при яйцата, така и при мислите, чувствата, желанията, има запъртъци. Просто ако ти замирише на сяра, не оревавай светилата, че някой ти е направил живота ад, а си изхвърли развалените яйца от съзнанието. Осъзнай се, демек. Не губи нерви, сили, време най-вече, да притежаваш човека, в когото си се вкопчил, осъзнай, че няма как! Съжалявам, но най-малкото този човек се е вкопчил в друг и тая песен я знаем – аз търся тебе, ти търсиш друг и т. н. Светът така се върти от памтивека и от памтивека не е спрял и няма да спре, за да обърне посоката на щенията човешки по заповед на щуката.
Всъщност най-любимият ми израз, относно щастието, е „Няма пълно щастие“. И слава богу. Дето вика приятелката ми, не дават. Иначе всички го искаме. Аз например получих на една премиера цвете в саксия. Красиво! Има си латинско название, ама ровейки да разбера как се отглежда, се оказа, че народното му име било „Мъжко щастие“. А щастието граматически е от среден род. Но Вселената не се занимава с граматиката. Не й е това работата.
Скъпият се връща от представление и курдисва до саксията с мъжкото щастие едно още по-красиво цвете с разкошни бели цветове. „Ей на това, Скъпа, му викат „Женско щастие“, виж там на картончето пише как е на латински, важното е, че аз искам ти да си…“. Знам един перфектен начин да не му позволя да изговори онази думичка, която… Която е точно това, в което живеем. Ние двамата.
