Все по-странно се чувствам, когато чуя или прочета хвалебствия за българските мъже.

Странно е, защото познавам същите тези мъже и мога категорично да кажа за тях, че нито са смели, нито силни, най-малко пък с впечатляваща сексуална мощ, каквито качества им преписват градските легенди.

Дори подозирам, че самите мъже са пуснали подобни слухове за самите себе си, защото едва ли дамите биха ползвали подобени квалификации, описвайки нечии положителни качества.

А представете си само следната ситуация, в която всички тези слухове наистина се окажат истина. Тогава въпросът, който първо изниква в мен е следния: как е възможно през целия си житейски път, мъжете да не изпъкват с други положителни качества, освен сила, смелост и нагон, заради които обществото да им ръкопляска и митологизира.

Рядко ще откриете българин да се хвали със своята чувствителност, любвеобилност или романтичност. Още по-малко пък ще позволи някой друг да изтъква подобни качества за него. Особено ако това го прави някоя жена. Сякаш това е нещо срамно.

Чудя се защо българските мъже изпитват неудобство, когато трябва да си признаят, че са по-чувствителни, отколкото силни, по-романтични, отколкото сексуални? Защо е толкова срамно да покажеш някому, че изпитваш общочовешки емоции?

Добре, няма нищо лошо в това един мъж да бъде смел, силен и с повишена потентност. Но нали знаете как се нарича този, който притежава само и единствено тези качества? Нарича се дивак. Или животно.

Въпреки това, мъжете не само не престават да хвалят себе си за това, че са първични, но и непрестанно насърчават другите да го правят. Струва ми се, че това е същото като да се хвалиш, че еволюцията те е подминала. Или да натрапващ, че въпреки напредъка на човечеството, не си успял да се социализираш, нито умееш да контролираш страстите си и да разпознаваш емоциите. Нещо повече – дори не си се опитал.

Снимка: Thinkstock

По принцип цялата тази мания по мъжкарството цели да привлича жените. Да, мъжете също правят глупости заради другия пол. Всичко е заради тях. Но как мъжкарските качества като сила, смелост и нагон отговаря на исканията на жените, които търсят от мъжете предимно романтика, разбирателство и емоция.

Някак си ситуацията отново става парадоксална, защото мъжете непрестанно се надуват какви мъжкари са заради жените, а те от своя страна не спират да напомнят на по-силния пол, че търсят съвсем други качества в тях. И тези неща им се напомнят по всякакъв начин – с думи, действия и жестове. Жените толкова конкретно и ясно показват тези си очаквания, че дори същество без интелект би ги разбрало. Но не и мъжкарите. Те продължават да се перчат арогантно, заблуждавайки се, че жените са по-първични и от тях.

Народопсихолозите твърдят, че това поведение на българските мъже, изживяващи се като мъжкари, е следствие на продължителното действие на най-различни исторически, културни и битови процеси.

Снимка: Thinkstock

Да ме прощават учените, но мисля, че обясненията с народпсихологията идват тогава, когато нямаш адекватни аргументи.

А в случая аз имам повече от подходящо обяснение за първичното поведение на българските мачовци и то се изчерпва в една дума – глупост.

Още от Тодор Капитанов:

• Отворено писмо до мъжете простаци!

• Ето за какво мъжете завиждат на жените

• Търся честна жена. Има ли такава?

• Съвременна жена или просто глезла? (или защо е време жените да спрат да се самосъжаляват)

• Марш от Фейсбук, досадна леличко!

• Започни да ходиш боса в дъжда или остани нещастна!