Алексей Бъчев
Здравейте, Алексей,
Обръщам се за съвет или идея как да изляза от ситуацията, в която съм зацикцила от години. Мъжете, в които се влюбвам, постоянно ми изневеряват и не ме избират за единствена в живота си. Уж ме обичат много, но оправдават своята полигамия със слабост. Давам шансове след шансове и следвам този модел.
Явно аз самата привличам такъв тип мъже. А времето не тече в моя полза. След месец и половина ще стана на 40. Отдавна искам да съм майка, разбира се, никога не ми е било самоцел.
Надявах се да срещна истинската любов и заедно да създадем семейство. В пристъпи на отчаяние дори започнах подготовка за ин витро от непознат донор, но се уплаших от идеята детето ми да не познава баща си и спрях. Връщах се отново и отново към мисълта за бившите двама, че може и да стават за бащи, че може и да се променят, да е различно...
Но дълбоко в себе си знам, че това няма да се случи. Омръзна ми да се чувствам предадена и наранена. Самотна съм. Но най-вече не искам да губя повече време за бебчето. Липсват ми решителност, категоричност, смелост, прекалено идеализирам и се страхувам да не бъда изоставена или предадена.
Опитах с някои техники - писах писмо до Царя на мъжете, упълномощих Великия Бор да направи сърдечен избор за съпруг и баща на детето ми, слагах си мъжки чехли и бебешки играчки из апартамента, преименувах се в Покахонтас, която е смела и решителна, преименувах и бившите с индиански имена, използвайки чертите, които им липсват (например Всеотдайно Обичащо сърце и Бушуващ Страстен Вихър), вървях си из града и пусках фъстъчки след себе си, повтаряйки "кът-кът-кът мъжленца" (а довлякох само бившите след себе си)...
Не правя нещо както трябва. Или може би моето подсъзнание все още мисли за миналото. Може би като съм в ситуацията, изобщо не мога да се абстрахирам и да видя как точно стоят нещата и съвсем съм зациклила. Ще бъда много благодарна за някоя идейка за разчупване.
Благодаря предварително!
Здравейте,
Нещата, които сте пробвали, сами по себе си са интересни.
Струва ми се обаче, че неуспехът на опитите ви с подхода е, че твърде много се опитвате да контролирате и да влияете на резултата. Да се излезе от собствената представа за това как точно трябва да се случат и да изглеждат нещата, които бихме искали, е трудно, но важно. Не веднъж съм казвал, че е достатъчно да стартираме процеса (най-добре чрез абсурд, за да избегнем очакванията) и след това да се оттеглим, като дадем възможност на безкрая да реализира най-добрата от безкрайните си възможности.
Спомнете си синьото сиренце на Ади от „Животът може да е чудо”. Каква е връзката му с намирането на призванието й?
Никаква, но поради това – действена, по смайващ начин. Опитите да наложим собственото си виждане как да дойде и как да изглежда желаното, често водят до резултат, който всъщност изобщо не сме искали.
Няма как да не пропуснем да уточним нещо или пък да го изкривим, било заради езика, било заради заучени модели, било заради невъзможност да направим всички възможни взаимовръзки.
Не е толкова изненадващо, че „всеотдайно обичащо сърце” и „бушуващ страстен вихър” ви изневеряват – дали сте им такива имена: да обичат всеотдайно (Кого? Всички?) и да бушуват страстно ( С кого? С всички?).
В курсовете насърчавам участниците да избягват да вкарват в познати езикови схеми проблематичните ситуации и желанията си. По-добре говорете на „тарабарски” или създавайте неологизми и правете невъзможни връзки между познати думи.
Ако дадете например заявка за „приндильосан какамунциняк” може да вложите всички ваши копнежи за верен, всеотдаен, забавен и пр. съпруг и баща на детето (децата) ви, без да се чувствате принудена да се ограничавате в познатите езикови конструкции с фиксирани, непълни и изкривени смисли и значения.
Безкрая ще откликне много точно на такава „обява”, както е откликнал точно и на заявката ви за „бушуващ страстен вихър”. Това, че от лингвистична гледна точка дадено наименование няма смисъл, не означава, че не е натоварено със съдържание. Вашето намерение в чист вид е там, само че освободено от ограниченията на езика.
По подобен начин действа и изпълнението на „абсурдни сценарии” – една от техниките, които отработваме на курсовете, за освобождаване на намерението от ограниченията на матричния ни опит.
Сърдечни поздрави, Алексей
