От няколко дни в главата ми няма ненаписани стихотворения. Вместо това там се върти едно изречение. Изречението е следното: „Мъж се уважава, жена се обожава". Звучи ми като някакъв любовен закон! Като формула за успешна връзка! И си казвам така: това не е никакво клише, това си е самата истина! Толкова често я забравяме и умаловажаваме! А не е нещо сложно, напротив – простичко е!
За да обожава мъжът една жена, тя трябва да го уважава! За да го уважава тя, той трябва да я обожава!
Тези две действия – обожаването и уважаването – са толкова взаимно свързани, колкото не можете да си представите! Аз не съм срещал щастливи и успешни двойки, в които мъжът крещи на жената, а тя го хули и за най-малкото и го сравнява със земята! Ще речете – това го правят само мъжете! Не е вярно! Има и жени, които се държат ужасно с партньорите си, мачкат им самочувствието и ги правят на парцали! И тия мъже си траят и гледат ден да мине, следващ да дойде!
Разковничето е другаде. И пак ни връща в началото. При уважаването и обожаването. Основата на всяка здрава връзка. Предпоставката за това да не ни омръзва. Логичният въпрос е – как да не ни омръзне? Ами – правете си го разнообразно. От вас зависи. Нищо, че ежедневието в общия случай е от вкъщи на работа и от работа вкъщи. Винаги може да се измисли нещо.
На първо място всичко зависи от желанието. Желанието да не се оставяме на случайността. Масова причина за разделите в днешно време, особено сред младите, е това, че все по-малко ни пука. Носим се по течението и каквото стане.
Какво като разбием нечие сърце? Кой ти мисли изобщо за сърцето? Няма такива филми. Романтиката е останала в миналото. И тук не говоря за букети, вечери на свещи и прочие. Говоря за нормалното човешко отношение, ако държиш на другия. Жената не е вещ. Мъжът не е даденост. Още утре животът ти може да се обърне на 180 градуса и да загубиш някой, който е далеч по-ценен отколкото си си мислил. Така става. И често е късно.
Ще завърша така, както започнах – мъж се уважава, жена се обожава. Може да ви се струва твърде максималистко това изказване, но аз съм си такъв – роден максималист. Смятам, че не е грешка.
В любовта няма средно положение. Тя е потапяне, което може да те изстреля до върха, но и да те тласне към дъното. Излишно е да се преструваме. Любовта е игра на риск. Съветвам ви да рискувате и да дадете всичко от себе си на партньора си. Няма какво да изгубите.
Прочетете още:
- Кралица Елизабет II - една икона за вечност
- Лятото не е сезон, то е безкрай
- Жената е целувка, която не иска да бъде кратка
- Дарт Вейдър и тъгата зад маската на злото
- Науката да обичаш е изкуството да не нараняваш
- Детето в теб диша - пази го!
- Любовта – едно безкрайно даване
