Мъничката промяна, която би направила живота ни по-добър

13.11.2017 12:00

Няколко пъти опитах да върна алуминиевите закачалки на химическото чистене, което използвах. Отказаха ми с отговора „Какво да ги правим ние? Ми те са за еднократна употреба?“

Как така за еднократна? Нали алуминият се рециклира. А и защо да са за едно ползване като и след 100 пак ще са си същите. Опитах се да им ги оставя, но ми казаха да ги изхвърля. Те щели да си ползват новите.

Смених химическото. На другото връщаха дрехите с пластмасови закачалки, на които беше изписана фирмата им. Реших, че ще са им по-ценни и пак опитах да ги върна. Взеха ги, но казаха другия път да не си правя труда да ги събирам.

Сетих се за времето, когато бях ученичка. Имаше една фирма, в която даваха надомна работа. Състоеше в това малки като мъниста разноцветни пластмасови частички да се сортират по цвят. Колко килограма съм сортирала не знам.

Скоро синът ми ме пита по какъв начин може да си изкара пари сам и какво е подходящо да работи.

Обясних му, че на тази възраст има други важни приоритети, но се сетих за тази моя работа като малка. Потърсих в интернет и се оказа, че вече никой не предлага подобна. Сега се сортират по-големи пластмасови изделия и никой не си играе с дребни частички.

Друг ден опитах да върна над 50 хартиени торбички на друга фирма с логото им на тях. От тях взимах храна и хляб. Пак ми отказаха, защото бяха ползвани. По торбичките нямаше и следа от употреба. Прилежно ги бях събирала и преглеждала една върху друга. Дори и на дръжките им не личеше, че са били ползвани, защото обикновено ги пренасях с кола до вкъщи. След този случай навсякъде си нося торбичките от плат за многократна употреба.

Това да не искате да използвате нещо втори път е толкова неразбираемо прахосничество, все едно майка ви да ви прави зимнина и да събира старателно измитите буркани, а вие само да ядете, пълните и да изхвърляте празните в кофите за боклук, та дори не и в тези, разделните за стъкло.

И накрая искам да ви споделя още един дразнещ факт, на който сто процента сте попадали. В банките, въпреки че всеки път предварително се отказвам от второто хартиено копие, когато ползвам услугите им, винаги ми го разпечатват под претекст, че забравят да премахнат автоматичната настройка на маркера им за 2 копия… Нищо, че съм ги предупредила.

Не, че живея много природосъобразно, но поне с каквото мога се опитвам. Опитвам се да науча и децата ни да обичат природата, да се грижат за опазване на околната среда като се започне от елементарното възпитание за ползване на кошовете за боклук, за спиране на водата, докато си мият зъбите и осветлението, когато не го използват до неубиването на насекоми само за да ги изкараш от стаята. Според мен нищо вманиачаващо, нищо дребнаво. Най-нормалните неща.

Опитвам се също да ги науча да не критикуват хората, а да ги обичат. Майка Тереза е казала: „Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш“. Но как да се правя, че не забелязвам тяхното безразличие и липса на отношение към нещата от живота ни, които могат да го променят поне мъничко към по-добър?

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Вижте още от Светла Иванова: