На всеки се е случвало да има проблеми с партньора си, да минава през сблъсъци на разбирания, на принципи, на възгледи за живота и цялостни виждания. На пръв поглед конфронтацията е лошо нещо – крещиш, крещят ти, опитваш се да отстоиш позицията си пред другия, да я наложиш, да докажеш колко си прав. Всичко това са игри на егото. На вътрешното съревнование между мъжа и жената.
И тук идва основата на това, което искам да кажа с днешната си статия.
Между всичкото неразбиране, помежду всички караници се натрупва и ужасно много мълчание.
Това мълчание е тихата скръб на всяка една двойка. То е причината за шумните скандали после. То е причината лошия развой на събитията между двама. То разяжда и съсипва нормалните отношения. Прави ги на сол, ако ще да са изграждани с години. Няма значение.
Мълчанието разказва играта и на най-красивата любов на света. То е убиец на връзки.
Естествено, човек винаги може да направи нещо. Винаги може да противодейства на тая отрова и всъщност не е сложно да го прави. Решението е близко до ума и то се крие в една едничка дума: разговор. Разговорът е първи по важност в организма на една връзка. Ако диалогът между партньорите куца или пък изобщо го няма, нещата не отиват на добре. Минават на автопилот.
Взаимоотношенията на автопилот може да продължат дълго, наглед всичко да е наред, но всъщност да не е. В социалните мрежи може да е цветя и рози, мед и масло и прочие и прочие, но в последна сметка това остава без значение, ако е такова само за пред камерата на телефона. Живеем във време, в което предпочитаме да си пишем, вместо да си говорим на живо. И аз съм го правил в дадени моменти и осъзнавам, че не е правилно. Любимият ти човек е в другата стая и ти му пишеш в чата, вместо да отидеш при него и да си говорите като нормалните хора.
Повечето нормални неща лека-полека изчезват и се заменят с дигитални. Дигитална е самата ни реалност.
Реалност, в която треперим да не се скараме, а не осъзнаваме колко по-страшно е натрупаното мълчание и как то в даден момент изригва от нас като вулкан и помита и хубавото и лошото.
А има как да не се стига дотам. Има как диалогът да бъде по-чест и пълноценен. Има как да си казваме какво ни притеснява, какво не ни харесва, какво ни смущава и така нататък.
Ако сте опитвали, знаете колко е освобождаващо. И колко е полезно за всяка една връзка.
Не е достатъчно само да мечтаем за стабилност в отношенията. Нужно е да я създадем. Нали така?
Още от Росен Карамфилов:
- Дай това, което искаш да получиш
- Нямаш право да казваш, че обичаш, без да обичаш
- Август – месецът на насладата
- За доверието, ревността и бездната помежду им
- Тоя стремеж към скъпото не ви ли прави евтини?
- За женския мазохизъм и мъжкия непукизъм
- Депресията – начин на употреба
- За бавното завръщане към нормалността
- За женската интуиция и мъжките грешки
