"Можеше ли да бъде другояче?" е една от най-честите лутаници на ума ни. Каквото и да е станало, ние се връщаме назад, към началото, към средата, миг преди края му, за да си обясним защо се е случило така, а не онака.
Мисленето е полезно нещо. И да не ти даде точния отговор, поне виждаш по-ясно картината от разстоянието на времето и пространството. Или още по-замъглено, ако се самозалъгваш. Самозалъгването е естествена защитна реакция. Като разбереш обаче, че тя с нищо не ти помага реално, вадиш си умозаключения, трупаш опит и евентуално се предпазваш от нови грешки. В твоето мислене и в предприетите ти на негова база реакции. Не съм го измислила аз, че от грешките си се учим, просто засега друг открит метод няма. Детето, колкото и да му викаш "Не пипай, пари!", колкото и да го спираш и дърпаш назад, не си ли залепи ръката на горещата печка, забрави да те разбере.
Възпитанието на инстинктите е сложна работа, а възпитанието на чувствата и разума, още повече. Затова нещата са последователни и са в процес през целия живот. Ако бях тръгнал по друга улица, ако не бях отишъл на онова парти, ако бях записал драматургия, а не счетоводство, ако си бях пуснал фиш от тотото, ако се бях родил във Виена, ако баща ми беше цар… Нали виждате как мисълта тръгва в неочаквани посоки – от избора ти на маршрут, през покритието на възможности с желания до пълна промяна на битието. А от там до изчанчването на съзнанието е няма и половин крачка. В грешна посока, разбира се. Да не кажа в хендека.
Много правилно казваше моята учителка „В историята думата „ако“ не съществува“. Историята е отражение на живота, дори когато се пише от победителите по техен тертип. Ако цар Калоян беше удържал папската уния и България би била до днес католическа, а не ортодоксална държава… Какво?! Гадайте, анализирайте, екстраполирайте, все тая! Слагайте ударението на „ако“ на първата гласна – това се получава. Канализационен продукт, ах извинете, но това го има в живота ни, естествено е също колкото цветенцата, пчеличките и медът. А щом има мед, няма начин да няма жило.
Не ви нося от девет кладенеца вода, няма нужда, достатъчно е да си помислите колко вчерашни ако-та биха променили днешния ви ден, да не говорим за утрешния. И дали за по-добро? За толкова добро, колкото си го мислите? Ако я бях разбрал отначало каква гадина е… Ама тя не е виновна, че ти си чертаел в главата си своите въжделения, бе човек! И като не ги е удовлетворила, цар Калоян ти е виновен. То така излиза.
Никога нищо не може да бъде по друг начин, освен по този, който се е случило. Заблуждават ни и заблуждаваме, лъжем и ни лъжат, нараняваме и ни нараняват, парим се, сами си лепваме ръцете на нажежената плоча, никой не ни ги натиска там насила.
Повечето пъти едно мислим, друго става, обаче не нашите мисли са неправилни, а отсрещната страна или стена, е виновна, че не ги е оправдала. Е, болно е, тежко е, съсипващо е, обаче нали Бог не ни изпраща изпитания, които не можем да понесем? Щом точно ти се раждаш, от тези родители, на тази територия, в това време, нещата, които няма как да избираш – целият ти съзнателен (повтарям съзнателен!) живот нататък е твой избор. Приятелства, любови, професии, ценности и безценности, нищо не може да е иначе, различно от това, което си избрал. И си се съгласил. Нещо като договор с живота. Ама, както обикновено, рядко четем малките букви.
„Ако те бях срещнал преди 20 години, Скъпа, сигурно щях да се обърна след теб, но нямаше да те догоня, да те пресрещна, да те хвана за ръката и да не те пускам оттам нататък…“ Не му казвам, че ако преди 20 години дори се беше проснал в краката ми, щях да го прекрача и да си продължа по пътя. Нещата стават тогава, когато трябва да станат. И никога по друг начин.
