Можем ли да обичаме вечно

22.01.2018 12:00

Всяка сериозна връзка започва с убеждението, че ще бъдеш с този мъж вечно, ще го обичаш завинаги, той ще те обича завинаги и за същия период ще те гледа влюбено, изпиващо, ще се старае, ще ти угажда, ще те носи на ръце, абе всичко, което харесваш ще бъде със срок "завинаги", защото е важно хубавото, което получаваме от най-близкия да бъде не пожелателно, а задължително и не понякога, а винаги.

Неслучайно, когато се венчаем, ни питат "Ще бъдеш ли с тази жена". Мен ме питат. Теб вероятно те питат за мъжа, "в болест и здраве, в добро и зло, докато смъртта ви раздели?"

И ти през сълзи и развълнувано, но твърдо и убедено казваш "Да"! Никога не съм чувал да попитат в църквата "Ще бъдеш ли с този мъж в болест и здраве, в добро и зло, до към между втората и максимум седмата година, защото четох в някакво списание, че любовта трае максимум седем години“. Ти за тия между 2 и седем години ли живееш?

Да обичаш някого завинаги означава да не те е страх, че ще изпуснеш някой друг, който повече си струва да обичаш. Означава, че можеш да бъдеш не само с този, когото си избрала, можеш да бъдеш с всеки друг, но ти си ИЗБРАЛА да бъдеш само с един. С НЕГО.

И все пак. Знаейки, че любовтта има срок на годност, че не е вечна, че отминава, че се покрива с патина, че не е същото и то много по-бързо става това, от което си се страхувала, можем ли обичаме вечно? Можем ли да се надяваме да ни обичат вечно? Можеш ли да очкаваш някой да те обича вечно? Можеш.

Срокът е позиция. Позиция, че имаш характер да бъдеш с някого и да успееш да дадеш част себе си, другият да даде част от него и така двама души да станат едно цяло. Това не означава единият да се обезличи. Ако си безлична, няма да станеш повече или по-малко безлична. Ако си цветна, любовта и обещанията за вечност няма да те направят черно-бяла.

Срокът "завинаги" и "вечно" е всичко след "сега", в "момента" и "тази секунда" и е по-добре да се вричаш и да си правиш сметка в такива категории, вместо да играеш на дребно.

Винаги е по-добре да гледаш по-далеч от носа си. „Винаги“ е по-добре от „понякога“, както и „до края“ е по-добре от „донякъде“.

Можем ли да се надяваме да ни обичат вечно? Можеш ли да очакваш някой да те обича вечно? Можеш.

Симо, не е толкова лесно. Писва да си с един и същи човек, разбираш ли!? Писна ми да бъда с моя човек. Застваш и си казваш "Е това ли е, това ли беше всичко"?! С него ли започва и свършва всичко!?

С един човек!? На когото знаеш всичко. И вече не харесваш нищо. Някой, когото почиташ, уважаваш, признаваш, но не обичаш, Симо!? Някой, за когото не гори и една клечка кибрит в теб? Какво ще ми кажеш на това?

Сещам се за още някой, с когото живееш откакто си се родила. И това със сигурност е „завинаги“. Със себе си, например.

Нима можеш да да избягаш от характера, миризмата и сянката си? Не. И никой от нас не се и опитва. Живееш в мир със себе си. И се опитваш да се обичаш. Завинаги, нали? Би ли се заменила с друга? Ми и аз не бих те заменил. Нали съм те търсил, избирал, треперил и ти да ме търсиш, избираш.