Мотивация за начинаещи

„Действай! „Не се отказвай!” „Преследвай мечтите си!” - познавам много хора, които прилагат тези принципи в живота си. Като се замисля, май не познавам от другите. До сега.

Докато животът не ме сблъска с наистина вклещени в битието човеци, които се въртят в колелото на инерцията и са оставили ежедневието да ги завлече по пътя на нещастието и неудовлетворението. И това нямаше да е новина, ако някак не се бяха промъкнали в най-близкото ми обкръжение.

Присъствието им ме накара да си припомня, че и при мен беше така. Объркване, несигурност, отчаяние, безизходица, страх, изблици на гняв, недоволство, недоверие, изолация. Звучи познато, нали?

Това, което със сигурност знам, е че всички тези емоции поставят окови на крилете ни и ни сервират в големи дози още от същото.

Изпадаме в състояние, в което обвиняваме всички останали за ситуацията, в която сме се озовали. Делегираме отговорността за изхода на другите, като задължително гарнираме всичко това със знаменитото „ако”. Ако сега се влюбя, всичко ще се нареди, ще бъда вдъхновена и всичко ще потръгне. Само да приключа тази отровна връзка, която ме затормозява и ме кара да прекарвам повече време извън дома. Не харесвам тази работа, но не мога да напусна, защото няма да имам доходи. Прекарвам часове във фитнеса, а все още не виждам резултата, който искам да постигна. Все въпроси, чиито отговор търсим извън себе си. Чакаме по-подходящ партньор, по-добра работа, по-ефективни упражнения, диети, хора, случки, мотивация. И така животът ни подминава, а заедно с него и многообразието от възможности, които да ни помогнат да разгърнем потенциала, чувствата, емоциите и да създадем устойчивата увереност, която ще ни направи такива, каквото сме в представите си. Най-добрата версия на себе си!

Чудим се, как така при другите работи, а при нас не. Търсим курсове, книги, психолози, експерти, консултанти. И! Това е добрата новина. Щом търсим, значи сме направили първата крачка към себе си. Единственото, което трябва да добавим в този екзотичен коктейл на себе-познанието е информацията. За нас самите. А тя се събира, чрез самонаблюдение.

Нека да ви разкажа как станах запален почитател на йогата. Много пъти съм споделяла, че активно се занимавам с фитнес. Няма физическо предизвикателство, което да ми се опре, стига да отговаря на възможностите, килограмите и състоянието ми. Прекарвам приблизително 6 часа седмично във фитнес залата и така 16 години с малко прекъсване. До сега за мен активни са били само наистина динамичните физически занимания. В това число кардио-разходка в планината, интензивна работа за всяка от мускулните групи, колело в парка, зимни кънки на пързалката – списъкът е дълъг.

Като част от събирането на информация за самата мен, в началото на всяка година се съветвам с астролог. Всяко начало на годината детайлно си записвам предписанията свързани с работа, личен живот, дъщеря ми и всички дребни нещица, които намираме за съществени. Преди края на тази година прегледах записките си и установих трайна тенденция в съветите на специалистите. В частта духовност, личностно развитие и вътрешен баланс – неизменно ми се препоръчва йога. Аз? Йога? Моля ви се! Това означава да седя на едно място в продължение на часове и да не правя нищо. Не е за мен тази работа. Моята духовна практика е фитнесът. Да, ама не, както каза покойният вече Петко Бочаров, през далечната 92-а година.

И ето ме, в края на 2018-а, записана в първия ми час по йога за начинаещи. Час и половина по-късно, излязох почти лазейки от залата, осъзнавайки, че има група мускули, за чието съществуване, дори не съм подозирала. В обещанията ми за октомври йогата фигурираше в графика веднъж седмично. Бързо превъртях нивата за начинаещи и състезателната ми природа ме подтикна, естествено, във втори кръг. Виняса. Ако някой ми беше казал, че ще сменям интензивно йога пози, без да се състезавам със себе си и другите, че ще науча каква е разликата между „куче нагоре” и „куче надолу”, че ще тръпна да дойде уикенда за да отида отново на йога, вече два пъти седмично – щях да се смея с часове. И така, ето ме заедно с още 40 човека в огромна, уютна, чиста и светла зала. Досущ като по филмите. Музика, три минути до виняса. Още час и половина по-късно, отново приключвам омаломощена с усещане за един специфичен мускул в областта на гърба, отговарящ за баланса на тялото и придържащ мускулите на корема, който може да бъде трениран само, чрез йога практика.

Спрямо физиката, благоприятното съчетание на гени, възрастта и интензитета на физическата активност, при всеки човек, който спортува редовно, има поне една мускулна група, която не се поддава на никакви упражнения. Ей така, инатливо си седи и дразни на фона на постиженията, независимо от вида спорт, с който я тормозим. Та тази мускулна група, при мен е долната част на корема. Така, като ме познавате, вече знаете, че съм изпробвала всички видове натиск, за да се справя с упорството й.

Е, решението се оказа – виняса. Никога нямаше да разбера, ако не бях предприела действия, за да изляза от зоната си на комфорт и да открия още нещо за себе си. А то е, че докато не опитам нещо ново и не предприема съответните действия, няма да разбера, как ще ми се отрази и дали ще ми хареса. И всичко това, само в една сфера от динамичния ми и колоритен живот. Сега си представете мултиплицирането на този ефект в личното и работно пространство.

Не съм сигурна дали заниманята по йога са поредното предизвикателство по пътя към мен самата, но със сигурност знам, че когато започнах да събирам информация за себе си, научих доста неща. Разбрах, че мога да бъда дисциплинирана и да откажа алкохола, просто ей така. Не постепенно, не с малки крачки, а веднага и необратимо. Разбрах, че вътре в мен са решенията на всички задачи и отговорите на всички въпроси. Научих, че мога да се справя с всяка ситуация, дори открих, че не е срамно да кажеш „не мога” и да потърсиш помощ.

Разбрах, че само когато потърся помощ ще се отзоват неподозирано много приятели, познати, колеги. Затвърдих мнението си, че когато си позитивен и добронамерен, навярно много хора ще те помислят за глупак, но само верните ще се вдъхновят от това. Доказах на себе си, че всички вдъхновяващи мисли, са наистина верни, но откриваш този факт, само когато наистина ги приложиш в своя собствен живот. Без да забележа, без усилие, с радост, благодарност и наслада, един ден, просто открих, че съм се превърнала в още по-добра своя версия! За да постигна това, обаче, не бе достатъчно само да направя първата крачка. Не се отказах да продължавам да вървя, да действам и да преследвам мечтите си!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Още от Ива Екимова: