Жанрът на криминалната комедия винаги е бил изключително деликатна територия за повечето професионалисти, които се занимават с кино. Търсенето на баланс между оригиналност и разпознаваемост, чар и реализъм, сюжетни изненади и непоклатима логика в действието е трудна задача. Затова и не е учудващо, че най-новото попълнение в жанра, „Мошенички от класа“, е феминизиран римейк на класиката „От мошеник нагоре“ от 1988 година.
Бидейки римейк, лентата до голяма степен сдава предварително каквито да е претенции за оригиналност. Затова и намирам за откровено смешен фактът, че повечето филмови критици в западните медии, които формират процентните оценки в популярни сайтове като Rotten Tomatoes и Metacritic, са нападнали лентата именно въз основа на това, че не е особено оригинален.
Да, „Мошенички от класа“ не е революция в жанра си и не се опитва да бъде такава. Но лентата притежава най-важното качество, от което има нужда, и то е идеално противопоставени изпълнителки в двете главни роли.
С химията помежду си и собствените си качества като актриси, те успяват да изцедят максималното от вече употребяваната сюжетна формула на филма и да отмъкнат зрителските усмивки като истински престъпнички.
Те са, разбира се, Ан Хатауей и Ребъл Уилсън в ролите съответно на опитна майсторка на престъпния занаят и на недодялана лъжкиня, която се опитва да ѝ подражава с променлив успех.
Двете пасват на ролите си до степен, в която правят дори най-клишираните сцени от лентата – като тренировъчния монтаж, например – предостатъчно смешни.
Патентованата марка груб хумор на Уилсън никога досега не ми е допадала особено и дори в този филм има моменти – най-вече когато героинята ѝ е далеч от тази на Хатауей – в които комедиантката просто не е дотам забавна. Но през повечето време контекстът и обстоятелствата на хумористичните ѝ подвизи си пасват достатъчно добре, за да изглежда стила ѝ на място.
Ан Хатауей на свой ред е над всякаква критика в своето изпълнение като изключително самоуверена и перфектно тренирана мошеничка или, с други думи, олицетворение на заглавието на филма.
Носителката на „Оскар“ прави поредната безгрешна стъпка във филмографията си и по пътя си към това да се превърне в женския еквивалент на Джордж Клуни и Брад Пит с овладяно и балансирано представяне, изобилстващо с премерен чар и елегантен хумор.
И това до голяма степен изчерпва факторите, от които филмът се нуждае, за да бъде напълно приемлива комедийна препоръка за гледане на кино. Да, лентата е далеч от висотата на класиките в жанра – тя черпи вдъхновение от тях, но не се и доближава до тяхното ниво на оригиналност и интрига. Но откога всеки филм по киносалоните трябва да бъде модерен шедьовър, за да бъде приятен за гледане?
Ако споменът за „От мошеник нагоре“ от 1988-а бе така пресен в съзнанието ми, както този за трилогията „Бандата на Оушън“ от миналото десетилетие, вероятно отношението ми към „Мошенички от класа“ щеше да е същото като чувствата ми към миналогодишната криминална комедия „Бандитките на Оушън“ и щях да съм далеч по-критичен към лентата. Но дистанцията на времето е твърде важен фактор в оценяването на римейкове и в случая има своята тежест.
Ако се числите към мъжкия пол и не сте гледали някой от гореспоменатите по-стари криминални хитове, вероятно ще си направите по-добра услуга, ако просто си останете вкъщи и ги изгледате от комфорта на дома си. Но ако сте големи фенове на жанра като мен, имате половинка до себе си, на която ѝ се ходи на кино, или самите вие се числите към нежния пол, „Мошенички от класа“ има достатъчно качества, за да ви разсмее и остави доволни, дори и да не намери място завинаги в сърцето ви или зрителската ви памет.
