Ако имате присъствие в която и да е социална мрежа в Интернет, ако имате профил в платформа за видео или аудио съдържание онлайн и най-вече ако сте абонати на Netflix, то през последните няколко седмици сериалът Stranger Things е бил част от всекидневието ви в по-малка или по-голяма степн. Първите седем епизода от четвъртия му сезон излязоха в края на месец май и оттогава насетне светът не може да спре да говори за тях.
Именно ключова сцена от четвъртия сезон на Stranger Things стана причина песен на английската поп изпълнителка Кейт Буш от 1985 година да достигне през 2022 година челните места в музикалните класации на редица държави и в различни музикални приложения като Spotify. Но малко от новините за това сензационно явление отразяват обективно всички причини за този рязък скок в популярността на песента “Running Up That Hill”.
Да, тя е ефирно звучаща, иновативна, смислово наситена и изпълнена от Буш с нейния класически драматичен тембър. Целта ми не е да подценя по какъвто и да е начин музикалните достойнства на песента – възходът ѝ в наши дни е заслужен. Но песен от 1985 година оглавява класации през 2022-ра основно и предимно заради контекста, в който отново е станала актуална. А контекстът в случая е една превъзходна сцена от сериал.
Централната фигура в тази сцена е едно 20-годишно момиче. Когато сцената е била снимана, е твърде вероятно да е било още на 17 или 18 години, тъй като продукцията на Stranger Things беше спирана нееднократно заради пандемията от коронавирус. Името му е Сейди Синк и Уинона Райдър обяви на премиерата на четвъртия сезон на сериала, че тя ще е следващата Мерил Стрийп или Лив Улман.
Тогава малко хора осъзнаха какво точно има предвид опитната актриса, тъй като към момента на изказването епизодите все още дори не бяха станали достъпни за широката публика. Да, Сейди Синк игра чудесно и в предишните два сезона на Stranger Things, направи широко обсъждана от критиците поява в късометражния филм на Тейлър Суифт “All Too Well” и игра сирачето Ани и кралица Елизабет II в продукции на Бродуей, но... следващата Мерил Стрийп?!
Но Уинона Райдър казва истината. В четвъртия сезон на Stranger Things 20-годишната актриса рисува портрет на депресия и меланхолия, какъвто не са способни да пресъздадат поне 95% от колежките ѝ по света. Изпълнението ѝ е обратната страна на монетата, на която са представянията на младежките психични проблеми в сериала на НВО „Еуфория“.
Там те са акомпанирани от алкохол, хапчета, наркотици, сексуални експерименти и един куп други нелепо хиперболизирани елементи, с които поне три четвърти от тийнейджърите в действителния свят изобщо не се сблъскват или досегът им с тях е силно ограничен. Когато хлапе от гимназията изгуби баща си, брат си или други близки хора, е десетократно по-вероятно да реагира като Макс от Stranger Things, отколкото като който и да е персонаж от „Еуфория“.
А реакцията е отдръпване от света, тъга, самообвиняване, вглъбяване в себе си и негативизъм във всякакви форми. Да, този негативизъм може да доведе някого до това да употреби вредни субстанции в търсене на промяна в състоянието си, но това не е задължително – колкото и да са преекспонирани във филми и сериали, продукти като метамфетамини не растат по дърветата и не се раздават в супермаркетите.
Не, оттам можеш да си купиш единствено хапчета за главоболие, каквито пие Макс, героинята на Сейди Синк, в началото на четвърти сезон на Stranger Things. Лъчезарната ѝ усмивка, позната от предишните сезони на сериала, се появява на лицето ѝ само в случаи, в които иска да демонстрира сарказъм; тя не участва в заниманията на старите си приятели, прекратила е връзката си с Лукас и посещава единствено по задължение кабинета на училищния психолог.
Предупреждение: оттук започват спойлери за четвърти сезон на Stranger Things!
Тя е смазана от вина заради смъртта на доведения си брат Били в края на третия сезон на сериала, макар и да не я е причинила. Майка ѝ е била напусната от доведения ѝ баща, опитва се да работи на две места едновременно, за да издържа себе си и дъщеря си, и прекалява с алкохола. Светът на Макс е мрачно място и момичето не намира изход от него. Затова и слуша често “Running Up That Hill” на Кейт Буш, където певицата моли да сключи сделка с Бог и да си смени местата с някой друг.
Всичко това е илюстрирано от Сейди Синк посредством всички изразни средства на актьорското изкуство, от претеглянето на всяка дума в сценария до зареждането със смисъл на всяка мимика. В очите ѝ човек сякаш може да види несекващата борба между желанието да се предаде на меланхолията и отслабената, но все още жива сила на духа ѝ, който се манифестира дори посредством язвителността, с която тя си прави труда да комуникира вместо да избере пълната апатия.
Истина е, че подобен душевен конфликт подобава на актьорско изпълнение, каквито номинират за „Оскар“ всяка година. Един Господ знае какво предизвикателство е пресъздаването му за 17-годишно момиче. Но младата актриса отговаря на това предизвикателство от страна на страхотните сценаристи, които очевидно вярват в нея безусловно, с безупречно изпълнение.
То кулминира именно в сцената, в която “Running Up That Hill” заема централно място: съзнанието на Макс е отведено в паралелно измерение от свръхестествения злодей Векна, който напада и убива именно емоционално обременени по един или друг параграф тийенйджъри. До срещата му с Макс той вече е ликвидирал трима ученици от нейното училище.
Именно силата на духа ѝ помага да отложи директния сблъсък с Векна максимално дълго, бягайки из неговото своеобразно царство известно време. Междувременно нейните приятели научават, че познатата музика е начинът Макс да бъде освободена от контрола на злодея. Но дори след като поставят слушалки на ушите ѝ и Кейт Буш зазвучава в съзнанието ѝ, Макс казва на Векна лъжата, което всички хора с репресирани лоши чувства по света, независимо от възрастта им, често си повтарят.
Говорим си за...
Тя заявява на злодея, че той не съществува в действителност, при което хватката му върху нея само се засилва още повече. Негативните емоции са съвсем реални и неизменно съществуват във всеки един от нас – отричането им само ги прави още по-силни. Но преди Векна да убие Макс, нейните приятели ѝ напомнят, че от дупката на отрицателните чувства има изход – и младата героиня поема обратно към тях със силата на хубавите си спомени и, разбира се, гласа на Кейт Буш.
Последващите екранни секунди са не по-малко епични от батална сцена с 20 хиляди компютърно генерирани участници, макар и да съдържа единствено едно младо момиче, което разкъсва няколко пипала и хуква към приятелите си, докато около нея падат скали, а песента от 1985 година осветява пътя ѝ. Не познавам човек, който е наясно с контекста на сцената и не е плакал по време на нея – аз самият отроних сълза при второто ѝ гледане и по-пълното осмисляне на метафоричния ѝ смисъл.
А този смисъл в крайна сметка се крепи на крехките рамене на една 20-годишна актриса. В публичните си изяви тя е по-тиха от другата млада женска звезда на Stranger Things Мили Боби Браун и видимо дава по-обмислени отговори на всеки зададен въпрос – но в роля присъствието ѝ може да засенчи всекиго.
Кейт Буш може да е легенда на британската независима музикална сцена, но Сейди Синк е основната причина за популярността ѝ в момента – и заслужава възможност да си извоюва не по-малко легендарен статут. Дали ще достигне висотите на Мерил Стрийп, предстои да разберем и пътуването със сигурност ще е безкрайно интересно.
Прочетете още от Георги Петров:
- Филмовата звезда: Един изчезващ вид
- Деп срещу Хърд и човешките проблеми на една магьосническа поредица
- Момчето, което оживя... и стана мъж: Даниел Радклиф отвъд Хари Потър
- Триумфът на Кристен Стюарт като Даяна в „Спенсър“: И принцесите имат нужда от топлота
- Секссимвол, супергерой и страхотен актьор: Оскар Айзък на 43
- 10 години след „Здрач“: Кристен Стюарт и Робърт Патинсън на върха на Холивуд
