Етикетът „най-мил човек в Холивуд“ се подхвърля нагоре-надолу във филмовата индустрия в какъв ли не контекст. Бил е поставян на филантропи като Опра Уинфри, политически активисти като Джордж Клуни и очарователни сценични изпълнители като Хю Джакман. Но надали носи при когото и да е от тях същата тежест, която носи при Даниел Радклиф.
На 11 години той става „момчето, което оживя“ – Хари Потър, най-популярният литературен протагонист на 21 век, икона на попкултурата и обект на любовта на стотици милиони фенове по целия свят. Никой не би могъл да си представи какво е да постигнеш такова ниво на популярност на такава крехка възраст – просто защото никой в историята на планетата не го е правил.
Разбира се, светът помни многобройни гении, засвидетелствали таланта си от ранна възраст – ако искате, можете да се върнете дори до Моцарт през 18 век. Не, с това не казвам, че Даниел Радклиф е Моцарт на актьорската професия. Но професионалният му възход настъпва в ерата на масовите медии и на Интернет, давайки му ниво на всеизвестност, непостижимо за когото и да е от младите таланти от миналото.
Литературната поредица „Хари Потър“ вече е хит, когато започва подготовката за филмовите адаптации на отделните книги и Радклиф получава главната роля в тях. Изключително лесно е да предположим, че много други деца на неговото място щяха да рухнат под невъобразимия натиск. Самият той далеч не се разминава с всички трудности – но успява да остане верен на себе си и здраво стъпил на земята.
Заяждали ли са се с вас в гимназията? Или пък сте виждали как се заяждат с някой друг? Представете си всичко това, целия тормоз, характерен за периода на пубертета, умножен по десет: и ще се доближите до причината защо Радклиф не прекарва много време в обществени училища и образованието му е дадено основно от частни учители у дома. Това е жестоката цена на славата за едно дете.
Неговите съученици са неговите екранни партньори; неговите преподаватели са неговите режисьори и по-възрастните му колеги. Социалният му живот е толкова далеч от типичното израстване на един тийнейджър, колкото можете да си представите. Именно по време на тийнейджърските си години Радклиф има проблеми с алкохола и аз поне не се сещам за човек, когото съм по-склонен да оправдая за подобен тип лош избор.
Вместо да се безпокои каква оценка в дневника ще му впише учителят по математика, той се притеснява за това каква оценка ще му дадат филмовите критици по страниците на вестници с международно разпространение. За щастие, талантът му проличава още от „Хари Потър и Философският камък“, първият филм от магическия свят на Джоан Роулинг. Радклиф е определен от експертите като „въплъщение на читателското въображение“.
Това все пак не възпира определени журналисти от това да изкажат изненада десет години по-късно, при излизането на последното попълнение към поредицата, „Хари Потър и Даровете на смъртта: Част втора“, от това в колко добър актьор се е превърнал вече възмъжалият Радклиф. Същите оценки са масово дадени и за неговите партньори пред камерата Рупърт Гринт и Ема Уотсън.
Говорим си за...
Ала независимо от това дали са били поддръжници на младия актьор от началото или не, медиите се обединяват около становището, че никой не е могъл и да се надява на по-подходящ екранен Хари Потър. Прозвището на „момчето, което оживя“ може спокойно да се припише и на самия Радклиф – въпреки всички проблеми и целия натиск, той оцелява и успява напук на резонните очаквания за провал.
Оттогава насам актьорът не е престанал да се снима, нито се е превърнал в отшелник от обществото, макар че щеше да е оправдан, ако беше взел каквото и да е решение в такава посока. Вместо това, Радклиф е сред най-активните изпълнители в Холивуд и това очевидно не е мотивирано от липса на лични средства, а от неподправено творческо любопитство и страст към разказването на истории.
В списъка му с професионални изяви след „Хари Потър“ можем да видим ленти със световно разпространение, независими продукции, сериали, театрални постановки и попълнения към почти всички жанрове на филмовото повествование. В момента можем да го видим в „Изгубеният град“, класическа приключенска комедия със звездите Сандра Бълок и Чанинг Тейтъм в главните роли.
Тяхната комична химия и комбинираният им чар може да са водещата причина лентата да е критически успех, но изпълнението на Радклиф в амплоато на налудничав, комплексиран антагонист е съвършеният им контрапункт. В бомбастичната роля младият английски актьор напомня много на професионалния си кумир Гари Олдман, изиграл през легендарната си кариера немалък брой смахнати, експресивни злодеи в подобен тип филми.
Но градацията на всичко изписано дотук не следва да кулминира с признание на актьорските способности на Даниел Радклиф, дори и те да са отвъд всякакво съмнение – а на човешкия му характер. Въпреки невероятните си преживявания от най-ранна възраст, небивалата си популярност и публичния натиск да бъде перфектен както на екрана, така и извън него, за Радклиф в момента се говори именно като за „най-милия човек в Холивуд“.
На възраст от 32 години той все още не е бил описан от фенове нито веднъж като гневлив или рязък при среща на улицата. Да, и той, като всеки разумен човек, не харесва папараците – решението му да носи едно и също закопчано яке и една и съща шапка в продължение на шест месеца през 2007 година, за да направи всички свои папарашки снимки еднакви и следователно безполезни, е сред най-гениалните звездни ходове в това отношение.
Но тази обяснима неприязън в нито един момент не се е отразила на почитателите му. Радклиф никога не е бягал от амплоато на Хари Потър, никога не е твърдял, че ще има нещо против, ако остане в историята именно като Хари Потър, никога не е и обиждал фенове на Хари Потър. Нищо не говори по-красноречиво за позитивното му отношение от появата му в „20 години Хари Потър: Завръщане в Хогуортс“, където той дискутира преживяванията си с колегите и режисьорите си.
В много отношения Даниел Радклиф е антиподът на поредицата от предистории на „Хари Потър“ – „Фантастични животни“, на която ще обърна повече внимание в текст другата седмица. Около него не се говори за публични скандали, той е положително настроен, усмихнат и доволен от това да бъде себе си. За нас той е „момчето, което оживя“, символ и икона – но вече на 32 години той е преди всичко добър актьор и очевидно един добре възпитан мъж.
Прочетете още от Георги Петров:
- Триумфът на Кристен Стюарт като Даяна в „Спенсър“: И принцесите имат нужда от топлота
- Секссимвол, супергерой и страхотен актьор: Оскар Айзък на 43
- 10 години след „Здрач“: Кристен Стюарт и Робърт Патинсън на върха на Холивуд
- За любимите чичовци и съзряването: The Tender Bar с Бен Афлек
- Сезонът на Пенелопе Крус и новите ѝ два филма, които трябва да гледате