Да ме прощават французите с тяхното „Приятелите на моите приятели са и мои приятели“. Тази поговорка е учтив израз най-вече на гостоприемство, зер като ти доведат на купон пет-шест забърсани в кафенето люде, приемаш ги, усмихваш им се, наливаш им чашите и им предлагаш да си взимат от мезетата на корем. Като свърши купонът – айде по живо-по здраво, втори път едва ли ще се засечете, колкото и да сте се тупали по раменете и да сте пили брудершафт. Това на първо ниво.
Второто е по-ангажиращо и за двете страни и няма място за случайности – просто иде реч за помощ. За протекция, за гаранция пред институция, за предоставяне на убежище в определен срок. За услуга. Приятелска спрямо теб, не спрямо човекът, за когото е предназначена. Той може и да не ти допада ама помагаш заради приятеля си. Правиш добро. Поискано, това е много важно. И знаеш, че ако утре ти се наложи, ще имаш очи да потърсиш ответна положителна реакция. Не е пресметливост, приятелски жестове са това.
Много често обаче третите лица, дето в някаква степен се мислят за приятели на приятелите ни, започват да се изживяват като първи дружки с тези, дето сме ги запознали. Все едно са си играли заедно в пясъчника още от детската градина. Те се прилепват към новите контакти, обикновено виждайки в тези взаимоотношения някаква изгода. Я са известни в социума личности, я са хора с възможности в сфера, която ги интересува, я просто що пък сега да не използвам възможността да разширя кръг, в който ме ценят. Ценят те или се правят, че те ценят, защото аз съм те запознала с тях, бе скъпи познайнико. Учтиви са, радват ти се, защото ти си сладък и готин, все едно от кой пол си, държат се учтиво, защото знаят, че сме приятели, а и ти го подчертаваш непрекъснато.
Втори вариант – искат да ми забият нож в гърба, привличайки те на своя страна, отмъквайки те, така да се каже, щото съм им изяла закуската в попрището, дето ни е събрало в общ конгломерат. Трети вариант – ти искаш да ми натриеш носа, показвайки ми колко възторжено те приемат тези непознати до вчера за теб хора, а аз трябва да си плета шалчета от нерви как не съм оценила твоята неотразимост.
Има и четвърти – чрез тях стесняваш кръга около мен, защото неистово искаш да си в живота ми. О, сто на сто има и шести, и дванайсети варианти, ама не ми се занимава да ги изреждам. Всеки от вас е бил от едната или от другата страна, животът е кристално ясен и повторяем, няма какво да те изненада, ако си чел, гледал и наблюдавал. Само не ми се оплаквайте как едикой си ви досажда с обажданията си и мейлите си – отговаряте му, вместо да престанете. Как едикоя си обсажда приятелите ви с покани за среща – позволили сте й да го прави, вместо да й свиете сармите. Не ми се хвалете как човек, с когото съм ви запознала, ви е поканил на вилата си – няма да се пукна от яд и да припадна на раменете ви, знам за какво иде реч.
Всъщност моите приятели не са твои приятели, нали оттам почнахме. Запознала съм те само с двама от тях и двамата не те харесват. Ти също не ги харесваш. Затова те са ми приятели, а ти се щураш по случайните ми познати, с които поддържам добросъседски отношения в рамките на великата светска интрига. Елементарно. Ако го разбираше, нямаше да има нужда да ти го обяснявам. Дано го научиш, ама надали, като гледам как подскачаш опиянено от място на място и всички са ти приятели. Докато се обърнеш.
