Моето Коледно послание: Обичай другите като себе си

18.12.2018 11:00

Най-веселите празници предстоят. Независимо че градът тъне в мрак с очуканите си улици, Коледа се усеща със сърцето. За повечето от нас календарът е претакан в изпъление на задължения, които няма как да пренебрегнем. От някои любовта току-що си е отишла, а други съвсем скоро са срещнали очите, в които най-после са намерили себе си.

Не бива да съжаляваме за понесените страдания. Важно е да се поучим от грешките, за да не се даваме на презрението. Много е лесно да намразваме, да обичаме е един от най-трудните начини да оцеляваме като хора.

Виновни за едно или друго нещо винаги ще има, но именно сега е моментът да се отнесем великодушно към лошите постъпки на другите. За добротата в нас всички дати от календара са отбелязани като празнични по презумпция. Усмивката топи ледове в отношенията помежду ни. Подаването на ръка изгражда сигурните мостове, по които ще продължим да вървим един към друг.

Не можем да градим щастие върху нещастието на някого. Основите на подобно начинание са крехки като кула от карти, която ще се срути при първия порив на вятъра. В подобеен градеж няма нито удоволствие, нито възторг от резултата, защото по силата на обикновен житейски закон удовлетворението е налице само, ако намеренията ни са били чисти.

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

Не сме ли в духовна хармония със себе си, ще липсва насладата да познаем и да задържим любовта при себе си.

Съчувствието към по-слабите е сигурен знак, че сме способни да търпим критика за грешките, които допускаме. Добротата, насочена навън, връща бумеранга на благодарността. А думата „благодаря“ има силата, да промени цялото ни усещане за света, в който живеем заедно.

Богати или бедни, ние до един сме подчинени на кръговрат, от който нито можем да избягаме, нито можем да забравим. Затова не бива да бъдем лоши. По тази причина собствените ни души съществуват според календар, който няма нищо общо с онзи от стената.

Датите не съществуват. За улеснение сме измислили времето, което прави часовниците едни от най-изманите ни изобретения. Работата е тази, която скъсява астрономическото време, но любовта единствено може да ни запрати в измерение, където циферблати и стрелки липсват. Именно там добротата е единствен владетел на благата дума, на нямата прегръдка, на детския смях и на възрастни, които си поплакват от радост. Там „благодаря“ винаги се отплаща за осъзнатите грешки и за простените раздели. Точно там улиците греят, окъпани в светлината на милиони лампички, докато всички ние вървим един към друг, за да се разминем с усмивка. Понеже се обичаме.

Весели празници.