Когато си вътре в една връзка, ти си като червеят в ябълката. Нелицеприятно сравнение? Изобщо не е. Червеят (и той е живинка, моля, много по-висша от плазмодия, който обикновено е определение за характер, пази Боже) прави своите пътища, опознава ябълката отвътре, разбира дали е твърда или мека, сипкава или хрупкава, сладка или безвкусна, върти се в кръг или спирала, минава по няколко пъти напред-назад в определеното пространство. Но той не може да види ябълката си отстрани – червена, зелена или жълта е, има ли дръжка с листенце, голяма ли е или малка, лъскава ли е или сбръчкана, натъртена ли е някъде, къде се намира във времето и пространството – на дървото, в щайгата, в кристалната купа на масата или на боклука, защото ѝ е минал сезонът.
Само че има една малка подробност. Дори да си вътре във връзката, ти виждаш другия, независимо от него. Виждаш действията му. И можеш да разчиташ знаците. Защото се дистанцираш, когато не сте заедно. Е, може да ги изкривяваш понякога под влиянието на силните емоции, но когато те са повторяеми, когато ги следиш, тогава хващаш цаката. Звучи елементарно, обаче не е.
Това е като се научиш да гледаш на нещата от живота, слизайки от своята и качвайки се на чуждата камбанария. Оттам пейзажът е съвсем друг. И ти просветват подробностите, в които сам си омотан, заради чувствата, които изживяваш. Виждаш оная гнила ябълка, която се притиска с всичка сила към твоя човек с единствената цел да го направи като нея, та белким някак туй ги свърже завинаги. Виждаш и ранозрейките, които киселеят, а се правят на сладостно опияняващи. Виждаш изчервените от помислите си псевдоприятели, дето крият черните петна на недоволството си. Абе, каквото можеш, виждаш. Или си мислиш, че виждаш, гаранция няма. Но все пак по-добре криво виждане, отколкото тотална слепота.
И! Късаш си нервите, че телефонът ти мълчи, пускаш в социалната мрежа щастлив статус, за да види Обектът, че на теб не ти пука за него, а си имаш други настроения. Или се тагваш с някого (от гнилите ябълки) на обща фотка с прешироки закачени озъбени усмивки – мечта на всеки зъболекар. Или тресваш прелюбовно стихче за вечна любов. Хиляда и един начина да покажеш, че като не ти се обажда (независимо от причината, може и да бере душа, ама това не те интересува, даже не си далеч от подобни пожелания), на теб изобщо не ти е до него. Ама въобще.
Говорим си за...
И какво се получава? Ответен удар, разбира се. Твоят човек пуска още по-зашеметителна фотка, още по-щастлив статус, още по-шеметно стихче. Казах ви, че е елементарно, ама пък как работи! Да живее социалната мрежа, едно време съвсем други и далеч по-трудоемки работи са се правели. Да отидеш в любимото заведение и гордо да минеш покрай масата, обяснявайки, че имаш среща с Митко или респективно с Петя, например. А той просто седи на чаша вино с комшията си, ама това няма значение, освен успокояващо. Донякъде.
Влюбените обикновено вършат глупости и това е прекрасно. Иначе светът би бил толкова скучен. И толкова безлюбовен, щото ние сме сапиенси, ама любовта не е от най-премислящите състояния. Що рицари са загивали мърцина, завързали шарфа на своята дама на сърцето върху шлема си, докато тя е стояла на кулата в семейния замък, пристегната в девствения пояс, чийто ключ е у съпруга ѝ… Тъмни времена, романтични и нелепи, ама история на човечеството.
Сега, в епохата на интернета, всичко е лесно и просто, стига да имаш очи да видиш отвъд картинките и думичките. Аз по природа съм наблюдател. Просто съм седнала на прага на своя профил и гледам как реката на нюзфийда тече пред очите ми. Броя удавниците. И подритвам с крак нахапаните ябълки, дето и без туй са гнили отвътре.
Знам, че и мен ме бройкат и затова пускам кукички, да видя кой ще отнесе плувката. Защото и аз съм червейче в собствената си ябълка, но поне знам, дето можеш да излезеш от нея и да погледнеш наоколо. И да си направиш съответните сметки. Не бакалски, Бога ми, житейски имам предвид. Защото от всяка гъсеница пеперуда не става. Така го е изчислила природата.
Още от автора:
- Момчета, умната с подаръците!
- Мъж по време на грип - апокалипсис сега!
- Пиянството на edna жена
- "Писмо до един бивш… Абе, просто бивш"
- Кажа ли обичам те, забрави!
- Eдинствената любов е за хора без въображение...
