Михаела Петрова
Един от любимите ми учители в журналистиката, мир на душата му, Евгений Станчев, казваше, че ако искаш да си журналист, сутрин докато отидеш на работа, трябва да се ядосаш поне на три неща. Това е нещо като подпалка на страстта ти да си свършиш работата добре, да проучиш защо нещо не е наред и кой не си е свършил работата или я е свършил през пръсти. И чрез медията да посочиш и изискаш решение на проблема от отговорните институции и хора.
Още тогава си бях казала, че точно такъв журналист не искам да бъда, защото не искам да се ядосвам от сутринта. Исках по-скоро да намирам поне три неща, които са супер готини и да разказвам за тях. Да подпаля хората да ги видят, да им отворя очите за цветните петна насред градската сивота. Ето така станах това, което се нарича лайфстайл журналист, а не политически, социологически, икономически или какъвто и да било медиатор от типа „търся истината и справедливостта“.
Това обаче е капан, защото е обратната страна на една и съща монета. Дали се взираш в неуредиците или само в цъфналото цвете между разбитите плочки и което и да е от тези неща да те кара да искаш да „отвориш очите на някого“, да го подпалиш за идеята, да го направиш последовател на тези идеи и истини, все е форма на агресия. Но да речем, че когато си автор за медия с определена специфика и собствениците на медията са преценили, че твоята гледна точка отговаря на стила и съдържанието, което продават на своята аудитория, те сключват коректен договор за определен тип текстове. Тоест, авторът не е в позиция, в която сам маркетира и проповядва своята визия за нещата от живота.
Той е нает за това и си върши работата според специалността си. Фактът, че е нает, означава, че медията го е приела за авторитет в дадена област и всички страни са наясно с етичния кодекс. А етичният кодекс на медиите означава да предлагаш съдържание на онези, които вече имат интерес към дадена тема и да обслужваш интереса им, без да спамиш онези, които така или иначе не са твоя аудитория. Маркетингът и рекламата към медиите също спазват правилата.
В социалните мрежи се случва точно обратно и впрочем аз не бих ги нарекла медии, а виртуални „кръчми“, в които, особено напоследък, всяка покана за приятелство, прилича на онова пиянското: „Ти мен уважааааш ли мъ?“. Хората, които създават всякаквовкусови групи, въобще не спазват етичния кодекс на медиите. Гледаш го, приятен човек, мислиш си: „А, сигурно харесва това, което публикувам?“ – все така си мислех в началото. Пък то се оказва, че човекът веднага ти изпраща линк да му харесаш страничката.
Не така, пиленце. Окей, не ме харесвайте, не ме четете, нямам нищо против. Обаче рязко се превръщам в циклоп, когато едни много мили хора ми натрапват групи за доброто, за патриотизъм, за здравословен живот, за взаимопомощ, за благотворителност, за ангели на нещо си и особено агресивно за някакъв вид мултилевъл маркетинг на най-яките продукти за красота и здраве. И си давам сметка, колко прав е бил Евгений Станчев – ако ти предстои да пишеш текстове за медии, много по-добре е първо да се ядосаш.
Независимо от това, поканата за приятелство, която ме ядоса достатъчно, за да напиша този текст, точно в този момент краде моята енергия, защото въобще обръщам внимание на това. А на всичкото отгоре – сега ще накарам и читателите да обърнат внимание. Това прави милата агресия – тя е толкова добра, толкова чиста, толкова отворена за всяко ново приятелство, толкова примамлива с ползите за теб, които крие в ръкава си, че иска да те накара да се почувстваш неудобно, като дебил, като ръб, като лош човек, ако не ѝ обърнеш внимание.
Първата цел е да те накара да се почувстваш виновен, че не си любезен и мил, а директен и честен – „Ако сте ме добавили за приятел, за да харесам страницата ви, можете веднага да ме разприятелите“. Втората е, мило да те сплаши, че „никога не се знае в каква ситуация ще се срещнем и е по-добре да сме приятели“. Хайде да сме наясно за едно – хора, които не уважават личните ви граници, никакви приятели не могат да ви бъдат независимо в каква ситуация ще се озовете. Точка.
Наясно съм, че много милата агресия в социалните мрежи никога няма да изчезне, защото това е същността ѝ – да сме социални, мили хора, които си помагат едни на други да преминат през особеностите на времето си, да намерят съмишленици, да чувстват облекчението, че „не са сами“ в това, което преживяват. Окей. Ако сте вътре в социалната мрежа, значи сте приели тези условия на играта. И имате своите егоистични – винаги са егоистични, причини да останете видими в тези мрежи. Групите и страниците на различни общества могат да бъдат изключително полезни за хора със сходни интереси. Но първото правило на медийната етика е: направи ги видими, но не ги натрапвай никому.
Второто правило на етиката е: ако имате група, страница или каквото и да е, може да я споделите през личния си профил, за да знаят онези, които вече ви познават, следват и евентуално биха имали подобен личен интерес. Винаги е по-добре да си платите няколко месеца реклама, за да бъде видима, отколкото да натрапвате на непознати „приятели“ през личните им пощи.
Трето, ако разпратите поканата за страницата ви на всичките си контакти – познати и непознати, не я изпращайте втори, трети, осемнадесети път на онези, които не са я приели. Те не искат да са част от тази група. Точка.
Четвърто, направете я интересна, така че онези, които вече са членове на групата, да искат да я препоръчат на свои приятели. Най-добре е да бъде със затворен достъп и членовете ѝ да отговарят на въпроси, свързани с това дали наистина имат интерес и биха били от полза за обществото. Това е добре и за вас и хигиената на групата. Впрочем, това са единственият вид групи в социалните медии, на които съм член. Всички, които са готови да ме добавят на общо основание, блокирам веднага.
Няма нужда да сте извънредно мили. Това винаги е замаскирана агресия. Бъдете автентични. Това е напълно достатъчно, за да бъдете в обкръжение, което споделя общи интереси и се подкрепя дори със самия факт на съществуването си, без нуждата някой да краде енергията на другите.
Прочетете още от Михаела Петрова:
- Празникът на промяната
- Когато нещата станат видими, вече е късно
- Това, към което се връщаш. Или не.
- Код 2021: Несигурност. И това е любов
- Код 2021: Доверие
- "По-тежко е за онези, които реагират на реалността чрез защита"
- Живеем в едни от най-хубавите времена. Честно.
