"Много хубаво нещо е животът, искам още много да живея", каза Edna бабка на 90...

f
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

„Добре е да затваряш с плюс всичко, което първоначално те тревожи, образува ти стрес или просто ти е неприятно. За да го освободиш и трансформираш“ – каза ми веднъж приятелка, която се занимава със семейни констелации и други практики, които вадят от подсъзнанието разните му там неща, от които помръква усещането за приключението, наречено живот.

Истината е, че аз го правя и го наричам „префокусиране“. Или „да се държа за златната нишка“ – писала съм текст за това.

Включително за това, че лошият спомен се лекува с добър. Но все пак, по-често „префокусирам“ като извърна глава от това, което ми е неприятно и се съсредоточа върху нещо красиво – като гледка, вкусно и естеститчно поднесено – като храна, весело и забавно – като комуникация с приятен човек. А идеята на трансформацията на някакво неприятно преживяване е да не извръщаш глава, а да потърсиш дарът на ситуацията. Така можеш да го „затвориш с плюс“.

Спомних си един случай от преди години. Беше ми се наложило да пътувам с автобус на градския транспорт в пиков час – нещо, което не обичам. Заради навалицата. Наложи се, обаче. Бях далеч, за да вървя пеша. И за да не мисля колко не обичам да пътувам в препълнен рейс, докато изкачвах стъпалата и се промушвах между хората, си казах: „Вземи си дарът на това пътуване, какъвто и да е“.  Желето на притиснатите тела, които се напъхват в градки транспорт някак ме изплю в пространството между двойните седалки, обърнати една към друга – там, където макар да си притиснат, може да се диша.

Оказах се лице в лице с много сладка бабка. Младо момче я беше прегърнало. Сцената беше извън клишето на всички обичайни гледки, на които човек може да се натъкне в градски транспорт. Младото момче видимо й се радваше. Не само я беше прегърнал, а целуна ръката й. Бабката весело разказваше нещо и след всяка завършена мисъл, се смееше изключително чаровно.

f
Снимка: Thinkstock

Каза, че е на 90 години, през март ги навършила. Не бих й дала повече от 70. Разказваше как вчера цял ден си е оправяла цветята и е готвила. Предложи на момчето да отиде с нея в Панчарево, сега като се е оправило времето, да оправят градината там. „Цял ден съм накрак, казваше и се смееше, и краката не ме болят. „Сега отивам да си налея вода и виж колко хубаво, че те срещнах да си поговорим“ – каза му. Разказа и виц за баба Марта, която фучала, защото имала 11 братя, които все искали да я пререждат, а това много я ядосвало.

„Много хубаво нещо е животът, искам още много да живея – каза тази сладка бабка. То, какво му трябва на човек – да има акъл и да стане, и да действа“. Обясни, че баща живял в Америка 30 години, още в онези времена,  когато била съвсем малка. И като се върнал, възпитал децата си според това което той възприел като практическо приложение на идеята за „Американската мечта“ – „да имаш акъл и да действаш“.

f
Снимка: Thinkstock

И тя възпитала децата си според това правило. Похвали се, че единият й син работи в Бизнес парка, а другият бил се пенсионирал вече с пенсия от 900 лева, но пак отишъл да работи. Внукът вече бил на 40 години, ама още обичал да й ходи на гости, да си хапне. Иначе, тя имала малка пенсия, но си я харчела за приятни неща, защото е здрава.

Момчето, което й се радваше, спомена нещо за кризата, когато тя го попита майка му как е. Но тя пак се усмихна: „Като си здрав няма криза. Да си здрав е най-важното. Парите идват и си отиват, кризите идват и си отиват. Като „охкаш“, то е защото не мислиш. Ако имаш акъл, защо ти е да викаш „Ох“... Да имаш акъл и да действаш – това е животът. Красота“.

f
Снимка: Thinkstock

След всичко, което тази чудна бабка на 90 години каза, сияеща от собствената си усмивка, тя нарече живота Красота. 

А аз забравих, че рейсът е претъпкан, хората сякаш изчезнаха и не само дишах, а душата ми започна да пее. И понеже, когато се настроиш да си вземеш дарът от някакво преживяване, той никога не е само един, видях и се очаровах и от друго – от чарът на старостта, която толкова плаши жените.

f
Снимка: Thinkstock

Тя, както и много други възрастни дами, които достойно живеят в старостта си, са все по-пълно навлизащи в състоянието „да живееш в сега“. Тъй като се знае, че вече не им остават много дни. Това ги прави много по-топли хора и много опрощаващи. Може би това обяснява защо се грижат повече за дребните неща – какво ще ядеш, дали ти е студено, отколкото за по-сериозни и глобални теми. Това не означава, че нямат мнение и отношение, но фокусът им е насочен много повече върху онова, което можеш да направиш „тук и сега“, за да се чувстваш добре, докато преживяваш деня си – да си нахранен и топло облечен. Те могат толкова неща да ти разкажат – стига да намериш въпроса, тя ще намери точните думи за отговора, отсяла е вече есенцията на мъдростта от всичко преживяно. И ако не се дразниш, че са й важни дреболиите, можеш да усетиш топлината на нейната благост, която създава приятно усещане за завършеност. Същото усещане, което изпитваме, когато видим хубава картина, музикална пиеса, добър филм.

Права е моята приятелка, когато затваряме някакво свое преживяване „с плюс“, то получава завършеност. И това е красиво.

f
Снимка: Thinkstock

Още от Михаела Петрова:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти