В миналия текст ти обясних как трябва да приемаш „забавния мъж“ и „веселяка“ с определени резерви. С големи резерви. Сега се сетих и за още една токсична категория хора – кариеристите.

От него ще чуеш, че иска да расте, че не се задоволява с малко (тук, както казват в Благоевград – ке пОвърнем), иска да се развива, иска да постига повече и че има житейски план. Поне по отношение на професионалното си израстване. Ще изглежда съсредоточен, концентриран, целеустремен. Това не означава, че няма да има време за теб. Може и да няма, но не е задължително. Вероятно ще го виждаш често с риза и вратовръзка, а един мъж с риза и вратовръзка при равни други условия е готина картинка.

Предполагаме, че е сериозен, че няма време за глупости и че има изисквания и очаквания към себе си, които често прехвърля и към хората около себе си.

До тук нещата не изглеждат драматични. При добро менажиране на връзката и при бързо изпускане на въздуха, който е нагълтал, всичко ще бъде наред. Обаче нека ти кажа и нещата, които да съобразяваш с кариериста.

В повечето случаи това е един дихател, който гледа нещата много линейно. Какво означава това ? Ми, това означава, че неговата амбиция и воля са насочени към неговото професионално израстване.

Казваш, че не е задължително. Така е, но ако не беше така той нямаше да е кариерист, а човек, който си обича работата и е старателен в нея. Това са две различни неща. И два различни типа хора.

Връщаме се към кариериста. Той има проблем. Поставил е грешна цел или по-скоро средставата да я постигне са грешни. Тоя е прекалено амбициозен и си прави сметка за усилията и за това дали си струват.

Ако го питаш него, ще ти каже, че си избира битките, но иначе изглежда като счетоводтел на чувствата, който си пресмята всеки ход и анализира какво му носи и какво му взима.

Вечеря с теб – 100 лева, вероятност за изгубено време и никаква гаранция за секс. Което означава, че ако не стане от първата среща значи трябва и още една вечеря, още вероятност за изгубено време и малко по-голяма вероятност за секс, но пак не 100%. Е, за това говорим. Не става дума за пич, който е chill и има волно отношение към живота, без да е разпилян лигльо, а за някой, който е дребнав.

Кариеристът се сравнява. Това е изтощително, а понеже човек, който се сравнява, никога не е спокоен с това, което е, той със сигурност ще има нужда от товята вечна подкрепа и успокоение за ранимото му его.  

Съвсем не е сигурно, че кариреристът ще избере теб. Дори може и да не се замисли да отиде в Тирана за една година, защото това ще бъде важна стъпка за „следващото ниво“.

Но може би най-гадното е, че кариериста е корпоративно и  лично дребнав. Този муньо се радва, когато след три години служба му дадат една служебна ... Сещаш се каква марка, а след още две години му я сменят със същата марка, ама с климатик. Човекът се издига по йерархията... Вече кара кола с климатик. И то служебна. Освен това служебния му смартфон вече не е не знам си коя марка SPTSX40, a e SPTSX40... +. Тия са му дали нещо си там плюс и нашия се радва, защото са го забелязали, отпечатали са ми визитни картички, на които са написали неговото име и от долу някаква позиция, дето нищо не ти говори, ама в нея има нещо, като „старши“, „мениджър“, „управител“ и най-важното – телефонът е плюс, а колата с климатик. Издига се.

Този, който ги забелязва тези неща, стреми се към тях, чака си ги, потръпва за тях... Абе, не става. Не защото не е хубаво да бъдеш амбициозен, а защото такава амбиция, която ще те докара до анонимен мениджър средно ниво, от когото реално нищо не зависи не води до никъде.

Как очакваш да ти се радва мъж, който се радва на кола с климатик след 5 години работа ? Това може и да не е лошо, но грам не е изключително, а в нас трябва да има маааалко изключителност.  

Не ме разбирай погрешно. Аз обичам хората, които изкарват пари, нямам нищо против средните мениджъри, в края на краищата ние всички сме едни средни мениджъри и в известна степен хора средно ниво. Не обичам средняците в мисленето. И в средняшкото им отношение към живота.

Стремежът да получиш някакви смешни и семпли облаги, заради това, че си вършиш работата, е като да имаш стемеж да стигнеш до вас, когато си стръгнал към вас. В смисъл, целта ще бъде постигната по естествен начин, дори и да не искаш. Разбираш ме за какво ти говоря.  

Вярно е, че въздигам излишно високо някаква изключителност, която никъде не пише, че е свръхценност. Вярно е и че Републиката има нужда от средно нормални хора със средно нормални претенции.

Ама винаги е по-добре да си малко по-високо от средното. От общото. От общо-кратното. Малко отвъд това.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Още от автора:

• Мáни го забавния мъж!
• Надценената красота на душата
• Оставаш или си тръгваш, когато има трети
• Избери по-богатия
• Не казвай „Нищо ми няма“. Никога
• Време е за нещо ново
• Не търси поводите. Просто живей