Мишел Пфайфър, бялото злато на Холивуд

"This hit,
that ice cold,
Michelle Pfeiffer,
that white gold"

От 80-те години на миналия век насам са се сменили десетки течения в модата и няколко поколения суперзвезди в развлекателната индустрия, включително в киното, телевизията и музиката. Но едно нещо не се е променило. Една вечна икона продължава да вдъхновява света и остава въплъщение на летвата, по която се равняват всички, що се отнася до физическа красота.

Да, тя е Мишел Пфайфър, и Бруно Марс е прав – тя наистина е ценна и рядка като бяло злато. Тя има съвършения външен вид и разностранния талант на кинозвезда от 30-те години на миналия век, но е родена през 1958-ма и изгрява на холивудския небосклон през 80-те. Сами виждате, че Пфайфър не подлежи на традиционни времеви рамки, стереотипи или разбирания – тя е отвъд тях.

В момента ослепителната актриса е по големите екрани в цял свят в „Господарка на злото 2“, където отмъква светлината на прожекторите – и най-паметните реплики – под носа на главната изпълнителка Анджелина Джоли. Приказката на Disney има с какво да изненада своите зрители, както написах и в ревюто си на лентата миналата седмица, но ако не сте в настроение за посещение на киносалона, може би сега е моментът да си припомните някои от най-големите хитове на Пфайфър.

Мишел Пфайфър засенчва Анджелина Джоли в пълната с изненади „Господарка на злото 2“

Първата ѝ популярна филмова роля е в зле приетото продължение „Брилянтин 2“. Всеобщият критически консенсус относно лентата е, че изпълнението на Пфайфър в главната женска роля спрямо това на Оливия Нютън-Джон в оригиналния филм е единственият елемент, с който „Брилянтин 2“ надскача предшественика си. За съжаление, самата ѝ асоциация с подобен комерсиален провал оставя петно върху началния етап от филмографията ѝ.

Затова именитият режисьор Брайън Де Палма и суперзвездата Ал Пачино в началото не искат да поверят на Пфайфър главната женска роля в култовата класика „Белязаният“. След настоятелни призиви от страна на продуцента Мартин Бергман, Пфайфър получава възможност да се яви на екранен тест лично с Пачино.

Двамата изиграват сцената в ресторанта, в който Тони Монтана за последен път вижда съпругата си Елвира, и в хода на изпълнението си Пфайфър чупи чиния и порязва сериозно Пачино. Резултатът от инцидента е, че великият актьор веднага пожелава Пфайфър да играе ролята на Елвира. Останалото, както казват, е история.

„Имало едно време... в Холивуд“: Безсмъртният Ал Пачино – живата легенда на актьорското изкуство

Следват комерсиални хитове като „Вещиците от Истуик“ и „Омъжена за мафията“, както и критически успехи, отличени с номинации за „Оскар“, като „Опасни връзки“ и „Знаменитите Бейкър Бойс“. Между 1988-ма и 1993-та Пфайфър записва във филмографията си фантастичното постижение да бъде номинирана за „Златен глобус“ за главна женска роля в цели шест последователни години.

Представянето ѝ в „Знаменитите Бейкър Бойс“ от 1989-та и до днес е най-широко одобрената ѝ роля. Изпълнението на Пфайфър в мюзикъла кара носителя на „Пулицър“ Роджър Ибърт да я сравни с Рита Хейуърт и Мерилин Монро. Въпреки, че редица критици фаворизират именно нея за наградата „Оскар“ за главна женска роля, тя губи приза в полза на Джесика Танди от „Да возиш Мис Дейзи“.

Сузи Даймънд е от малкото героини на Пфайфър, в които физическата красота и сексапилът са централни черти. През цялата си кариера актрисата активно се опитва да избягва подобен тип амплоа, за да предизвиква себе си и да не позволява на Холивуд да уеднакви и стереотипизира ролите ѝ.

В този изключителен период Пфайфър прави и легендарното си превъплъщение като Селина Кайл, най-известна като Жената Котка, в „Батман се завръща“ на Тим Бъртън от 1992 година. Представянето ѝ се превръща в еталон в жанра си и оставя неизтриваема следа в историята на попкултурата. И до днес Пфайфър остава недостижима в ролята на Жената Котка, макар и Ан Хатауей в „Черният рицар: Възраждане“ от 2012 година да прави чудесно изпълнение в прочутото амплоа.

Пет касови филма, които помитат всичко със своите силни главни героини

Дори статията ми да приключи тук, уважаемият читател вече би имал предостатъчно опции за отлично прекарана филмова вечер в компанията на страхотната актриса, но Пфайфър далеч не спира дотам. Съвместни проекти с Джак Никълсън („Вълк“), Даниел Дей-Луис („Невинни години“), Робърт Редфорд („Поверително и лично“) и Джордж Клуни („Един прекрасен ден“) продължават да утвърждават репутацията ѝ на една от определящите филмови звезди на 90-те.

Още от Авторите

В края на хилядолетието вече многократно доказаната Пфайфър се посвещава на брака и на децата си и приема основно роли, които не изискват от нея да напуска Лос Анджелис. Между 2003 и 2007 година единственият филм с нейно участие, който излиза по кината, е анимация за Синбад, в която тя озвучава второстепенна героиня и гласът ѝ се чува редом с тези на Брад Пит и Катрин Зита-Джоунс.

В края на десетилетието тя се връща към актьорството с появи в мюзикъла „Лак за коса“, в който Джон Траволта изрично изисква от продуцентите да наемат именно нея за главната женска роля, и фентъзито „Звезден прах“. Не особено паметни роли я карат да си вземе нова почивка между 2013 и 2017 година.

Преди две години тя се завръща в светлината на прожекторите с думите, че животът далеч от Холивуд ѝ е бил безкрайно приятен, но тя все още има „доста какво да каже и доста какво да направи“. Доказателство за думите ѝ са страхотното ѝ превъплъщение като Рут Мадоф във филма The Wizard of Lies на НВО редом с Робърт Де Ниро, номинирано за редица награди.

Пфайфър открадва зрителското внимание и в адаптацията на „Убийство в Ориент Експрес“ на сър Кенет Брана, а също така се присъединява и към водещия попкултурен феномен на настоящото десетилетие – споделената филмова вселена на Marvel Studios – в ролята на Джанет Ван Дайн, оригиналната Оса. Мнозина очакват с нетърпение следващо продължение на поредицата „Ант-Мен“ с надеждата да видят именно повече от Пфайфър в супергеройското амплоа.

„Ориент Експрес“ – трудно пътуване с успешен край

Единственото противоречие в професионалния ѝ имидж произхожда от болезнения ѝ перфекционизъм, заради който е била описвана като „трудна актриса“ от дадени режисьори и като „твърде скромна“ и „срамежлива“ от пресата. Но когато една изпълнителка притежава красотата и таланта на звезда от 30-те в комбинация с интелекта и чувствителността на жена от новото хилядолетие, човек е склонен да ѝ прости всичко. Други като Мишел Пфайфър просто няма.