Казват, че децата ни идват, за да ни научат да бъдем родители.

От мига на ехографската снимка, до първата глътка въздух, преживяваме цялата палитра от емоции, през които бъдещият родител преминава, сякаш родителството е нещо, което започва със зачеването и финалната права е в родилния дом.

Истината е, че изпитанието е всекидневно и с напредването на годините си мислим, че знаем всичко, което уроците в стил „как да” предлагат. Изграждането на връзка с човека, който трябва да превърнем в стойностна личност, е път, по който вървим всеки ден и този път не е никак лесен.

От коликите, порастването на първите зъбчета, първото боледуване, уроците по ски, тенис, първата счупена ръчичка, първият учебен ден, първото влюбване и разочарование, оставят белези не само по лицата ни, остават стъпките по сърцата и душите ни.

Залисани в грижи, често забравяме да се вслушваме в искрени желания и пориви за щастие на децата ни. Тук родителското его и амбиции поставят бариерите пред искреното общуване.

Един ден, личният ми тинейджър заяви, че моето амбицирано щастие за пътя, който съм избрала за нея и нейното лично щастие и желание за развитие са две различни неща.

Какво казваме в такъв случай?

С ултиматуми не става, условията не работят, а нашите желания, продукт на друг вид възпитание, се сгромолясват под ударите на тяхното желание за щастие.

Тогава скършваме крилете на мечтите за развитие и щастие с думите: „Още си малка, не разбираш!” и опъваме платната в грешна посока. Или даваме на децата си простор, за да полетят. Може да паднат, а може и полетът да бъде наистина стремителен. Какъвто и да е той, е личният им избор с техните победи и грешки. Всичко, което можем да им дадем, в този момент е нашата любов.

Макаренковата система със сигурност би осъдила насърчаването на детските желания, но подплатени с наивните им аргументи, ни оставят безгласни пред твърдостта на младостта им.  Как иначе ще ги научим да се борят за собственото си щастие с цената на раните по коленете и душите им.

Още повече, когато съдбата те постави пред изпитанието да бъдеш единствен родител! И тук не говорим за продуктови прищевки, а за осъзнато и аргументирано желание. Когато егоцентричният ни отказ е на лице, тогава последствията могат да бъдат необратими.

А провалени животи, пред отказа за щастие и следване на пътя и мечтите, има много.

Просто решавам ние да не бъдем част от тази печална статистика.

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.