От десетилетия насам лятото е маркирано в кинокалендара като време за експлозивни мъжки екшъни с много специални ефекти. Дамите в тях твърде често са редуцирани до капацитета на романтични партньорки или пък фатални жени.
Затова и не изглежда случайно, че тъкмо в края на август, след премиерата на последния летен блокбъстър за тази година, „Закрилникът 2“, по кината излезе и страхотната сатира на женските стереотипи от касовите екшъни, „Бивш под прикритие“. И да, както си личи и от заглавието на тази статия, Мила Кунис и Кейт МакКинън са неустоими в лентата.
Но не ограничавайте в съзнанието си епитетът „неустоими“ само до естетическото му значение. Да, и двете актриси във филма са симпатични и привлекателни – но „неустоими“ ги прави не само физическата им красота. Те просто са поставени в идеални роли една до друга и демонстрират страхотна химия помежду си, на която се опира целия филм и на която се дължи успеха му.
Ако принадлежите към мъжкия пол, на този етап вероятно сте повдигнали съмнително вежди. Да, и аз мислех, че отивам на кинопрожекция на „Бивш под прикритие“, най-вече за да се смее приятелката ми и за да имам аз моралното право да ѝ пусна филм за Капитан Америка у дома. Но истината е, че се смяхме поравно и дори може би аз се забавлявах малко повече от нея.
Формулата за „buddy cop“ филмови приключения е стара като света и усъвършенствана отдавна – едното ченге разсъждава праволинейно и действа безопасно, докато другото ченге е леко ударено в главата, цапнато в устата и готово не безумни подвизи във всеки един момент. Точно защото тази формула е толкова добре позната, има и толкова много неуспешни опити за реализацията ѝ.
А неуспехът им се корени именно в липсата на химия между изпълнителите на двете роли. Мел Гибсън и Дани Глоувър може да са станали икони на попкултурата със „Смъртоносно оръжие“, но също толкова екшън звезди са се проваляли в опитите си да повторят техния успех и тяхната химия пред камерата.
Е, за щастие, Кейт МакКинън и Мила Кунис притежават това магическо, трудно определимо качество. Оттам насетне хумористичните фактори във филма се трупат един след друг – и започват с това, че двете героини изобщо не са ченгета.
Напротив, те са нормални приятелки около 30-те, затруднени в намирането на мъже около себе си поради редица причини. Героинята на МакКинън е просто версия на безумната ѝ комедийна персона, позната от сценични изпълнения и интервюта, докато персонажът на Кунис страда от хронично ниско самочувствие заради академичните и професионалните си неуспехи.
Завръзката в сюжета идва под формата на предсмъртна молба от бивш приятел на една от героините. Това кара двете приятелки да отпътуват към Европа и да поемат на серия от забавни, сатирични, псевдошпионски приключения.
Амплоато на Мила Кунис не я предизвиква артистично, но който и да е в нейната роля нямаше да има проблем с изиграването ѝ – когато насреща е Кейт МакКинън в цялото ѝ бляскаво безумие, не са необходими особени актьорски умения, за да изиграе човек праволинейната ѝ, ужасена приятелка. Самата МакКинън на свой ред е във вихъра си и за пореден път се показва като най-даровитата и неподправено забавна комедиантка на своето поколение.
Хиперактивният ѝ маниер и раздвижените мимики напомнят на Джим Кери в най-добрите му години; готовността, с която напада вербално враговете си, без да има представа как ще подкрепи думите си физически, пък извиква спомени за Оуен Уилсън в най-забавните му екшън комедии с Джеки Чан.
В „Бивш под прикритие“ МакКинън почти не използва изключителната си дарба за имитация, но кратък епизод, в който говори със смехотворен британски акцент, напомня за изявите ѝ в ролята на Тереза Мей в комедийната програма „Saturday Night Live“. В рамките на ежеседмичното шоу МакКинън е имитирала над 60 знаменитости от сферите на политиката, киното и музиката, включително десетки мъже, и можем само да се надяваме скоро да видим и на голям екран способността ѝ да се преобразява досущ като покойния Робин Уилямс.
Заслуга за редица забавни моменти във филма трябва да се отдаде и на режисьорката Сузана Фоугъл, която демонстрира талант в това да инжектира хумор в експлозивни екшън моменти. Способността ѝ да хиперболизира динамиката в такива сцени до смехотворен градус с викове, крясъци и постоянна смяна на кадрите, наред със склонността ѝ да илюстрира кръв в забавен контекст, би предизвикала одобрителна усмивка на лицето на Куентин Тарантино, без да се сравняват филмите или кариерите им по какъвто и да е параграф.
В крайна сметка лентата успява да намери баланс между жанровете, от които взаимства класически елементи, опирайки се именно на идеално противопоставените си героини. „Бивш под прикритие“ може да излиза по кината в мъртъв филмов сезон, но Кейт МакКинън и Мила Кунис му вдъхват живот и със сигурност го правят най-привлекателната опция в киносалона към момента, с изключение на „Закрилникът 2“.
