Филмовите фестивали са сред малкото опции пред зрителя в момента да гледа нови, оригинални произведения на киното заради неумолимо продължаващата пандемия от коронавирус. Провеждащи се в условия на ограничена посещаемост и съответно ограничени печалби, организаторите на тези фестивали заслужават огромна похвала за това, че дори в тези екстремни условия не оставят тази важна част от културния обществен живот да замре напълно.
„София Филм Фест“ е сред тези фестивали и този текст е фокусиран именно върху едно от най-интересните заглавия от програмата тази година. Независимата продукция „Прегоряла ерес“ лесно може да се препоръча заради стилната режисура, пресъздаването на класически мотиви от жанра на ноара и добрата актьорска игра от редица очаквани и не толкова очаквани имена.
Лентата е режисирана от италианеца Джузепе Капотонди, чийто опит се ограничава предимно до създаването на музикални клипове и телевизионни реклами, макар и да има един пълнометражен филм във филмографията си дотук. Опитът му в режисирането на клипове, в които визуалният стил следва да доминира над художествената субстанция, си личи и в „Прегоряла ерес“.
В някои случаи това би бил минус за продукцията, но не и в този. Лентата изследва традиционни теми от историята на ноар жанра, известен с детективските си истории и фатални жени, заради което има нужда именно от стилна и оригинална режисура. Заснет в Милано и до езерото Комо, на визуално ниво „Прегоряла ерес“ умишлено създава противоречащи си чувства, очарова очите, но напряга ума.
Тази атмосфера пасва идеално на историята за изкушения, за неясни истини и за амбиция, която сценарият разказва. Главният герой е критик на творби на изобразителното изкуство, който получава възможност да интервюира отдавна изчезнал в самоналожено изгнание велик художник. По пътя си той се среща с красива жена и влиятелен брокер на картини.
В ноар жанра обикновено брокерът на картини е мафиотски бос, красивата жена е свързана с него, а главният герой е принуден да прави сходни морални избори с тези на протагониста в „Прегоряла ерес“. Със стилното визуално представяне на действието и със ситуирането на архетипните персонажи в света на изкуството, филмът ги освежава на достатъчно ниво, за да събуди интереса на зрителя.
Главният герой се играе от Клаес Банг, 53-годишен датски актьор, известен дотук най-вече с участията си в сериалите „Аферата“ и „Дракула“ на ВВС и Netflix, както и във фестивалния хит „Квадратът“. Изпълнителят умело предава все по-отчаяните опити на персонажа си да маскира огромното напрежение, под което се оказва, с чар и тривиален цинизъм, което е и същината на неговата екранна трансформация.
В ролята на фатална жена пък влиза Елизабет Дебики, която се разписа със силни роли в трилърите „Вдовици“ на Стив МакКуийн и „Тенет“ на Кристофър Нолан в последните няколко години. Героинята ѝ в „Прегоряла ерес“ е противоречива като мъжа, с когото се оказва: притежава интуиция и усет спрямо човешката природа, но не и спрямо пагубното естество на собствените си постъпки.
Представянето на Дебики в амплоато създава ясна картина и персонажът ѝ играе ролята на морален барометър в действието, задаващ определена граница в действията на главния герой. Сценарият запазва най-философските си моменти за минутите, прекарани на екрана от нея и ветерана Доналд Съдърланд, играещ тук фикционалния художник Джером Дебни, изчезнал от лицето на Земята.
Но нито един персонаж не приковава вниманието на зрителя така, както го прави този на живата легенда сър Мик Джагър, когото сме свикнали да съблазнява аудиторията от музикалната сцена като фронтмен на Rolling Stones, а не от големия екран като брокер на творби на изобразителното изкуство със силни връзки и голяма власт. Няма момент, в който човек да може да си позволи да го изпусне от поглед, да не слуша думите му или да не разсъждава върху многото им значения.
Несъмнено тези аспекти на амплоато са накарали Джагър, който иначе има силно ограничен брой филмови роли, да приеме появата в „Прегоряла ерес“. Персонажът е в равни дози чаровен, забавен, аморален и заплашителен – все качества, които певецът въплъщава с лекота. Сцените с негово участие са и катализаторът за останалата част от действието, което им придава още по-голяма важност.
Лентата ще може да бъде видяна на 25 октомври на прожекция от 20:30 часа в Дома на киното в София, а по всяка вероятност ще остане и като част от репертоарите на по-малките кина в столицата и след това. Излишно е да казвам, че в актуалния контекст възможността да се гледа класически издържан филм в класически киносалон просто не е за пропускане.
Прочетете още от Георги Петров:
- Шерлок Холмс никога не е бил по-секси в „Енола Холмс“
- Завръщането на киното: Струват ли си новите филми посещението на салоните?
- Том Харди на 43: Честит рожден ден на един от най-чаровните и талантливи актьори в света!
- От звезда до независим артист и обратно: Робърт Патинсън и кариерата му дотук
- Човекът, който иска да спаси киното: Великият режисьор Кристофър Нолан на 50!
