Днес ще ви разкажа за една грешка, за съжаление не човешка, а медицинска, с едно единствено желание – да ви предпазя от нея.
Преди около година и половина заведох децата ми профилактично на очен лекар. Разшириха зениците на дъщеря ми еднократно и установиха късогледство с малък диоптър и астигматизъм. Преписаха й очила. Препоръчаха да ги носи постоянно.
Офталмологът, който я прегледа беше доцент. Дъщеря ми, тогава в трета група в детската градина, го прие трудно. Знаете как децата се отнасят към носенето на очила най-вече заради детските подигравки и подмятания, но ние успяхме да я убедим, че е по-добре за нея и така ще се оправи. Свикна, и ги сваляше само когато спи, с надеждата, че след време няма да има нужда от тях.
След около половин година отидохме на профилактичен преглед при същата доцентка, която й каза да продължи да ги носи без промяна.
След още половин година постоянно носене на очилата случайно ги беше одраскала и трябваше да сменим стъклата. Пак я заведох на офталмолог - колега на доцентката този път професор. Той провери диоптъра на очилата й, прегледа я, без да разширява зениците, потвърди диагнозата на колежката си и ни изпрати само да сменим стъклата с нови, за да не носи надрасканите.
От оптиката обаче ми намекнаха, че има нещо съмнително. Самите стъкла не бяха измерени правилно и имаше разминаване в новата бележка, а уж трябваше да продължи да носи същите диоптри. Посъветваха ни да отидем при детски офталмолог.
Записахме час. Лекарят каза, че при по-тъмните очи еднократното разширяване на зеници както го бяха правили досега не върши работа и три последователни пъти поставяха капки.
След обстоен лекарски преглед и на няколко различни апарата ни убеди, че предписаните досега очила които година и половина дъщеря ми носеше непрестанно са били неправилни и вместо късогледство се оказа, че дъщеря ми има далекогледство.
Носенето на сбърканите очила и погрешната диагноза на колегите му не била навредила на детето ми, но разбира се с нищо не била помогнала. Човекът каза, че това е често срещано заблуждение и некомпетентност от страна на родители и лекари.
Просто децата трябвало да се водят задължително само на детски офталмолози.
Това е първият случай, в който любимата ми поговорка „Всяко зло за добро“ не важи! Какво като благодарение на надрасканите стъкла разбрах, че съм сбъркала лекарите и те диагнозата? Дъщеря ми е носила неправилните очила година и половина!
Всъщност грешката не е само медицинска, а и човешка. Затова не обвинявам само лекарите, а и себе си за тази некомпетентност. Но все си мислех, че доцент или професор не биха допуснали да преглеждат деца, ако не знаят как.
Слава Богу, това не е непоправима лекарска постъпка, но много държах да я споделя с онези от вас бъдещи, или настоящи родители, които също като мен не сте се замисляли, че има толкова голяма разлика да заведеш детето си на детски или не детски офталмолог.
Прочетете още от Светла Иванова:
- По работата им ще ги познаете
- Всяко нещо има своето време
- Аз се спрях за малко... Опитайте и вие!
- Мъничката промяна, която би направила живота ни по-добър
- Важен трик, за да успяваме във всичко
- Как да успяваме с дневните си задачи и да не усложняваме излишно живота си
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
