Интересно ли ви е за какво мечтаят хората и как се променят мечтите им във времето?
Когато бях малка, записвах мечтите си в тетрадка дневник. Преди години я намерих в дома, в който съм израснала, и ми беше много забавно да прочета малките и по-големите ми желания.
Най-приятно ми беше да разбера, че са се сбъднали.
Спомних си емоциите, които тези копнежи предизвикваха в мен тогава, и как събуждаха въображението ми. Една от по-големите ми мечти беше да напиша роман, а още не бях завършила и основното си образование. Сбъднала съм я по три.
Днес се събудих с идеята, че искам да записвам мечтите на децата ми през няколко години, за да могат да си ги припомнят след време и да виждат напредъка си. Винаги съм искала да ги науча на това, че могат да бъдат каквито си поискат и да мечтаят смело.
Ако ви е интересно да прочетете за какво мечтая сега, продължете да четете.
Някои от вас знаят, че отдавна се занимавам с йога. Преди да отворя собствено студио минаха години, в които си представях как това ще се случи и какво ще представлява. Вече над три години се радвам на плодовете на тази своя мечта.
После започнах да си мечтая как ще пътувам с йога групата ми на далечни дестинации. Една от тях до т.нар. остров на Боговете – Бали, е на път да се осъществи само след месец.
Не си мислете, че споделям това, за да си направя реклама. Групата ми е събрана, свободни места няма, билетите са купени, стаите запазени. Ако сме здрави и е писано да заминем, ще се случи.
Суеверието не ми е присъщо. Никога не съм се притеснявала да разказвам за плановете си. Не мисля, че акта на споделянето ще развали нещо или, ако е свързано с идея, някой ще ми я вземе.
Вярвам в собствените си сили и възможности и знам, че никой не може да осъществи моята идея точно като мен.
Затова ще ви споделя следващата си мечта. Тя е свързана с изграждането на йога ритрийт център. Това най-общо казано е място, в което хората отиват, за да се откъснат от ежедневието и да се погрижат за хармонията си.
Докъдето погледът ти стига е зелено – очите ти се пълнят с него и изгубваш и най-малкото съпротивление на организма ти да се отдаде на пълна почивка и възстановяване. Има красива природа сред която можеш да се разхождаш и практикуваш, зала за медитация и друга за практики на закрито, но не между четири стени, а отново с невероятна гледка. Настаняваш се в уютни стаи, в които няма нищо излишно, наслаждаваш се на чиста и вкусна храна, басейн, люлки, езеро с водни лилии, екзотична растителност и никакви магазини и телевизори.
Сигурна съм, че има много такива места по света, както и много йога учители, които мечтаят да направят свой йога център. Защо тогава и аз искам да направя такова?
Защото всяко едно такова място е различно посвоему и носи енергията на създателя му. По закона на привличането всеки учител и изобщо всеки човек привлича към себе си хора с подобни вкусове.
Точно те биха припознали това място като свое. През годините моите последователи, които биха ме последвали и накрай света, ми показаха, че си приличаме. Създавайки студиото ми сега, много хора намериха в него своето местенце, своя оазис, наричат го „втори дом“ и също като мен не им се тръгва от него и винаги се връщат, където и да ходят през останалото време.
Да, има много вълшебни места по света, които можем да посетим. Има много такива и за отдих и релакс, както и разнообразие от йога студиа, но усещането че си направил това, което е в твоята глава е различно.
Говорим си за...
Разбира се, мога и да не го създам. Така, както можех цял живот да преподавам в готовите студиа на мои колеги направени перфектно, но не според моя вкус. И щеше да ми е много по-лесно. Нямаше да имам ангажименти свързани с менажиране, маркетинг и прочие, но желанието ми да се развивам щеше да остане там някъде, събуто като обувките ми пред вратата на студиото, където просто работя.
Нормално е да се променяме. Да искаме повече и най-доброто за себе си и близките ни. Да се развиваме. Мечтите ни да растат с нас. Някои да се сбъдват – други не. Възможно е да са свързани само със семейството ни.
Но не е нормално да не мечтаем за нещо повече от това, което сме постигнали, да не носим надеждата, че най-хубавото предстои.
Мечтите ни трябва да са по-големи от възможностите ни, за да има към какво да се стремим. За да прескачаме собствените си граници и стари модели.
И да, някои ще кажат, че щастието е тук и сега и трябва да се наслаждаваме на сегашния момент, за да сме щастливи, а не да живеем с мисли за предстоящото. Но аз вярвам, че едното не пречи на другото. Мечтите ни може да са някъде в бъдещето, но те ни карат да се вълнуваме за тях ежедневно, и да не спираме да се развиваме. Ден след ден…
А вие за какво мечтаете? За какво мечтаят приятелите ви и хората около вас?
Ще разберете много за тях, ако просто ги попитате…
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
Още от автора:
- Да избереш правилните зависимости
- Онова, което остава…
- Две решения за добро настроение
- Бъди този, от когото имаше нужда като по-малък
- Да свалим стреса набързо
- Компромисът е премълчано несъгласие
- Благословия или проклятиe: да превърнеш хобито си в професия
