Той е главният герой в някои от любимите ви романтични комедии от миналото десетилетие. Той е носителят на „Оскар“ за главна мъжка роля от 2014 година за превъплъщението си в „Клубът на купувачите от Далас“. А днес той е и рожденик - любимият ни актьор е роден на 4 ноември 1969 г. в Ювалди, Тексас, САЩ и днес става на 51!
Изглежда, че Матю МакКонъхи може всичко... с изключение на това да изиграе нещо различно от 2-3 типични за цялата му кариера персонажи. Чаровният актьор е постигнал най-големите върхове в актьорската професия – участвал е в научнофантастични блокбъстъри на Робърт Земекис и Кристофър Нолан, драма по роман на Джон Гришам и е печелил „Оскар“.
Дори да звучи смешно на някои, участията му в романтични комедии с Дженифър Лопес и Кейт Хъдсън също са си постижение, защото през първото десетилетие на 21 век МакКонъхи се утвърди като краля на един обожаван жанр, трон, овакантен от Хю Грант след неговия възход през 90-те. Именно чрез тези свои филми МакКонъхи стана истинска международна суперзвезда.
Фактът, че през текущото десетилетие чаровният тексасец излезе от сянката на това стереотипно амплоа, заслужава всички похвали на света. С точно 10 роли в киното и телевизията между 2011 и 2014 година, МакКонъхи се нареди сред най-уважаваните актьори на планетата. Точно затова е толкова интересно да разгледаме по-подробно стилът му на игра и как той е еволюирал през кариерата му. През 90-те години МакКонъхи няма утвърден личен почерк, очевидно приема всеки проект поотделно и се възползва от всяка дадена възможност, както следва и да прави всеки начинаещ актьор.
Но дори тогава тексасецът не търси възможност да предизвика себе си и да извърши коренна трансформация в стила на свои връстници като Крисчън Бейл, например. Независимо дали е в „Контакт“ на Земекис, във „Време да убиваш“ на Шумахер или в „Амистад“ на Спилбърг, той неизменно играе любезен американец с подчертан южняшки акцент и вяра в доброто.
От 2000 година нататък МакКонъхи вече намира начин да превърне неизменната си изваяна фигура, чаровно излъчване и тексаско наречие в свой почерк. В романтичните комедии той превръща тези свои черти в ключова необходимост за героите си и по този начин бързо и без усилие покорява жанра и изключително вярната му аудитория, съставена в мнозинството си от дами. Нещата стават по-интересни, след като МакКонъхи си взима двегодишна почивка от актьорството след „Призраци на бивши гаджета“ от 2009-та. След това актьорът влиза в новото десетилетие с главна роля в „Адвокатът с Линкълна“.
Тогава актьорът показва за първи път новото си амплоа, с което бързо печели вниманието на критиците. Героите му си остават физически изваяни екземпляри на човешката раса и всички до последния неизменно говорят с разпознаваем на секундата тексаски акцент. Но персонажите на МакКонъхи внезапно стават доста по-обрани, фокусирани и отдадени на действието.
В „Мъд“ на Джеф Никълс актьорът акцентира повече на меланхолията; в „Убиецът Джо“ на Уилям Фридкин героят му е мрачен; във „Вълкът от Уолстрийт“ на Мартин Скорсезе пък е хиперактивен и амбициозен. Това са нюанси на различни емоции, тънки щрихи, с които МакКонъхи умело замаскира крещящия факт, че всъщност продължава да играе себе си, но като вече по-зрял и възрастен мъж.
Не персонажите, а самият актьор става по-обран, фокусиран и отдаден на действието в съответния си филм. След като вече е покорил сърцата на средностатистическите зрители с тексаската си магия в романтични комедии, МакКонъхи постига същото и с перата на филмовите критици, като просто започва да избира по-внимателно проектите, в които упражнява патентования си чар.
Така идва 2014-та, коронната година в кариерата на актьора, в която е номиниран за всяка награда за главна мъжка роля в киното и в телевизията за представянията си във филма „Клубът на купувачите от Далас“ и в сериала „Истински детектив“. Това ни довежда до въпроса за какво точно получи „Оскар“ Матю МакКонъхи.
В ролята си в „Клубът на купувачите от Далас“ актьорът изиграва груб и консервативен тексасец, който, вследствие на няколко нови познанства и животопроменящо заболяване, се превръща в либерален тексасец. Какъв артистичен диапазон, а? За работата си по филма МакКонъхи все пак претърпява някаква трансформация. Актьорът се разделя с неизменните си плочки на корема и отслабва драстично, за да изиграе правдоподобно болен от СПИН мъж. И това негово преображение кара критиците да изгубят ума си.
През всички тези години съвременници на МакКонъхи като Хю Джакман, Леонардо ДиКаприо и Гари Олдман пеят, танцуват, отслабват, надебеляват, заякват, играят американци, англичани, руснаци, австралийци, комиксови супергерои, исторически личности, класически литературни персонажи и какво ли още не. Но след като през 2013 година просто отслабва, през 2014-та Матю МакКонъхи се сдобива с един „Оскар“ за главна мъжка роля повече от всеки един от тях.
Как? Ами отслабва и се лишава от обожаваните си коремни мускули. За цялата си кариера той нито веднъж не е изиграл персонаж, който да не е американец. Пардон, за цялата си кариера той нито веднъж не е изиграл персонаж, който дори да не е от южните щати! Бостънски, нюйоркски или канадски акцент – подобни говорни подвизи остават непристъпна територия за Матю МакКонъхи, но не и „Оскар“-ът.
С това оставам далеч от мисълта, че който и да е от филмите, които изброих в настоящия текст, не си заслужава гледането или похвалите. Позволявам си само да изразя мнението, ако ще и то да се приеме като светотатствено, че Матю МакКонъхи може би не е чак такъв гений или ренесансов актьор, като какъвто е описван от около 2011 година насам, а просто един хитър чаровник.
Той очевидно знае как да си играе картите и новият му филм „Фатално затишие“ не прави изключение. Лентата е истинско емоционално пътуване с логичен обрат в края на сюжета си, какъвто може да се очаква от талантлив сценарист като Стивън Найт. А представянето на МакКонъхи във филма е безпогрешно, но и не е по-различно с нищо от това, което вече сме виждали от него. Може би в крайна сметка това няма значение. Може би в крайна сметка ни харесва подобни чаровни измамници да ни изиграват отново и отново. В крайна сметка кариерата на Матю МакКонъхи е свидетелство именно за това – че да играеш себе си, дори и само по 2-3 различни начина, е изкуство само по себе си.
10 от най-чаровните моменти на Матю МакКонъхи >>>
Още за четене:
- „От онази вечер не искам да прекарвам време с никоя друга“: любовта, която промени живота на Матю Макконъхи
- Ако не ви се носи маска, вижте какво има да каже Матю Макконъхи
- Матю Макконъхи изненада възрастни хора от дом в Тексас
- Матю Макконъхи си направи Instagram, а първата му публикация със сигурност ще ви разсмее
- Матю Макконъхи ще преподава кино в Тексас
