Лятото винаги е любов. Дълго като спомен, кратко като песен. Изнизва се като ласка, която не може да остане твърде дълго, за да копнеем за още. В края на юли прелетните птици започват своето приготовление за дългия път на юг, но са щастливи, че са отгледали своите малки. Заедно с това август е обещание, че красотата ще продължи, защото тепърва има какво да си кажем, на какво да се усмихваме, за какво да мечтаем.
Озовавам се с близки приятели на плаж, който ни оставя без дъх. Малък залив, приютил в сърцето си ресторантче, разположено върху самия пясък. Сервитьорките са усмихнати, останалите гости водят оживени разговори, а от тонколоните звучи мелодичен джаз.
Една единствена маса е поставена буквално до ръба на вълните. Декорирана е с естествени цветя, има кристални чаши и шампаниера, от която елегантно се подава бутилка скъпо вино.
Настаняваме се в близост до масата, поръчваме храна и питиета, наслаждаваме се на безвремие, каквото ни се полага след целогодишното бързане да доказваме, че сме живи. Животът на бавни обороти е най-истинският начин да се почувстваме живи истински. Гледаме към далечния хоризонт, пред който малки лодки с бели платна порят морската шир. Гларусите не спират да крещят и да правят опити да откраднат нещо за ядене от чиниите пред нас.
Двамата пристигат. Облечени са в черно, макар това да не е най-подходящият цвят за юли. Сядат на масата един срещу друг. Миловидна сервитьорка ги поздравява с неподправена усмивка и след като взема поръчката им, налива по мъничко от виното в кристалните чаши. Бялата свещ е запалена и пламъчето от нея блещука като светулка на фона на напредналия залез.
Говорим си за...
Малко по-късно младежът става от стола си, подава ѝ ръка и двамата се отдалечават на няколко метра така, че зад тях остава само морето. Морето, което има право по подразбиране да бъде свидетел на тяхната любов в момент, когато животът им ще се промени завинаги. Той пада на колене и докато я пита дали ще се омъжи за него, изважда от джоба си кутийка с годежен пръстен. Нейното мигновено „да“ взривява покоя на залива от бурните аплодисменти на случайно озовалите се там хора, а сълзите ѝ от радост стават повод да се разплачем и ние. Последвалата дълга целувка е толкова запомняща се, че когато напускаме този малък романтичен плаж сърцата ни са изпълнени с благодарност към живота.
Защото единствено животът е неповторим, а любовта прави така, че лятото да не си отива.
Още от автора:
- Две пораснали деца с побелели коси, които не престават да се обичат
- „F 63.9“ или любовта като диагноза
- Далеч от уморените думи
- Любовта като стратегия
- Който обича, винаги намира начин
- Радвай се на чуждото щастие, за да расте твоето
- Любовта никога не звъни два пъти
