„Значи искате да кажете – добави Мартенският заек, - че „Аз харесвам туй, което получавам“ е все едно като „Аз получавам туй, което харесвам“.
Това е цитат от „Алиса в страната на чудесата“, знаете.
Често се сещам за него, докато наблюдавам как в социалните мрежи постоянно се тиражират твърдения, поставени в цветни картинки, които са в логическа връзка от типа „автомобилът има колела, столът има колела, столът е автомобил“. Още по-забавно е, когато в логическите уравнения са замесени мъжете и жените.
„Мъжът е силен, силата е стабилност, мъжът трябва да те подкрепя“. „Жената е цвете, то е беззащитно, но красиво, на жените трябва да се подаряват цветя“. Дори няма да се заяждам на тема: откъснати цветя ли? Такива, които вече са превърнати в беззащитни, изтръгнати от корена си и естествения процес на раждане, растеж, прецъфтяване, сливане с пръстта, ново обновяване.
Вече съм се отказала да споря с традиции, вкоренени по невнимание, превърнати в етикет и протокол. Самата аз не роптая, когато мъжете-колеги ми подаряваха цветя на 8 март. Така или иначе, се бяха постарали да ни зарадват единствено електротехниците. Което е разбираемо, защото с тях си делим един и същ хладилник и винаги ни помагат, когато в женската ни стая има нужда от мъжка сила. Дет’ се казва, близки сме си.
На следващия ден, през стаята ни мина едно момиче, което поддържа културните си занимания благодарение на цветарския си магазин. Когато видя шампаниерата с цветята, каза: „Нека да позная – тези рози са от колеги, които си ви обичат. Това жълтото цвете е за да ти се подмаже някой, ама служебно, не е лично. Онова малкото е от някой, който не е бил сигурен дали да честити този спорен празник или не. Карамфилите са за майтап. Ето, този е малко пречупен, ударили сте човека по главата с него“. Точно така си беше.
После ни разказа какви мъже са минали през магазина ѝ на женския празник. Колко различни типажи и цветя са купували. Най-искрени и практични в своя избор били малките момченца, които са избирали цвете за съученичка. Не за майките си. Обикновено са искали помощ – някои са описвали как изглежда приятелката им, как се облича, какво обича. Отнасяли са се отговорно към избора на правилното цвете за желаното момиче.
Големите мъже с китките за колежките са гледали единичните цветя на бройка и разбира се, са се пазарели за отстъпка при количество. Не им се сърдим, обяснимо е. И ние така бихме постъпили.
Най-много са били продажбите на предварително аранжирани букети от клас „нещо, да изглежда добре, максимум до 15 лева“, взето набързо, едва ли не без да се изключва двигателя на колата, докато той отскочи до цветарницата. Смяхме се, че това са букетите за „корпоративната класа“, възрастова прослойка – мъже около 40-те.
Най-забавна обаче беше историята за възрастния господин, който купил няколко бройки карамфили за съседките. Поръчал и един букет в целофан, по-красиво аранжиран. „Този за жена ви ли е?“ – попитала нашата приятелка. „А, не – отговорил дядото. – На жената ѝ купувам лекарствата, този е за една съседка, която е винаги с фризура и гердан от перли. За нея трябва да е в целофан“.
Не знам дали мартенските мъже в цветарските магазини дават отговор на философския казус, поставен от мартенския заек - дали „харесвам туй, което получавам“ е все едно да кажеш „получавам туй, което харесвам“, но и без друго неговите загадки нямат верен отговор. Не бих се наела да правя генерални изводи от описанието на типажите, които купуват цветя. Мога само да си кажа: то е все едно да си правя генерални изводи за онези, които не купуват цветя.
Преди много години, още когато на Златни пясъци имаше само хотели на Балкантурист и почивни станции, моя приятелка прие покана за среща с руснак. Мислехме, че ще я заведе на вечеря със стек Антоанета в ресторант с панорама и тя се облече подобаващо на тази идея – с високите токчета, дълга секси рокля.
Човекът обаче се появи на срещата, прегърнал хартиен плик, пълен с домати. Казал ѝ, че гледал цветята, после доматите и си казал: на една и съща цена са, но от доматите поне има смисъл. Чудесно мезе са за водка. Така де.
Моята приятелка хич не се разсърди. Разсмяла се и преценила, че би било забавно да смени костюма и да влезе в друга роля. Помолила го да изчака да се преоблече. Обула си дънките и маратонките и така, неглиже, го доведе на морското капанче, където останалата част от компанията хапвахме пържена цаца и пиехме бира.
Доматите влязоха в употреба. Руснакът беше пич, адаптира се бързо към нашата компания. От време на време му носехме храна от почивната станция. Не станаха гаджета, не вечеряха на панорамата на хотел „Шипка“, обаче всички имахме готино лято и забавни спомени.
До ден днешен, когато тази приятелка има празник, някой от нас се сеща вместо цветя, да ѝ вземе кило домати.
Въобще, да не робуваш на убежденията за мъжете, жените, цветята и онова, което получаваш от взаимоотношенията, си е дар. Тогава оставаш отворен за възможностите да получиш нещо много по-добро от жест, направен набързо като в корпоративен протокол.
Моят мартенски мъж не ми подари цвете. Нито домати. Познава ме прекалено добре, за да знае, че това е излишно. Но за сметка на това направи нещо, което ще ме топли и ще ми носи стабилност дълго време. Дори и когато дойде момента да се премести с едно столче напред, пред чиста чаша за чай като Мартенския заек. И да задава нови гатанки без ясен отговор на онези, които дръзнат да седнат на неговата маса. Дори когато аз се почувствам привлечена от някоя внезапно появила се врата в дървото, през която да се промъкна в търсене на нови светове.
Такива хора привличам в живота си и определено смятам, че съм късметлийка.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Кога ще дойдат добри времена и за нас