Този уикенд светът на седмото изкуство остана привидно фокусиран изцяло върху призовете, „Оскар“. Миналата седмица изказах мнението си относно тези отличия и относно вече приключилия тазгодишен сезон на наградите като цяло, и завърших текста си с думите, че ще се радвам от новата седмица да се върна към писането за актуални филми, които хората гледат с интерес по големите киносалони.
Хроника на едни предизвестени „Оскар“-и
А безспорно най-актуалният филм в световен мащаб от последния уикенд насам носи дългото заглавие „Хищни птици и фантастичната еманципация на Харли Куин“. Основната причина, поради която смятам, че ревю на лентата има място в този сайт, е фактът, че от основните ѝ качества е съвършено приложеният в сценария ѝ феминизъм – качество, което рядко можем да припишем на комиксови адаптации.
Лентата открито се рекламира именно като феминистки филм, с цяла палитра от главни героини начело с вездесъщата Харли Куин – цветнокосата, налудничава дама, изиграна с фантастичен успех от Марго Роби във филма „Отряд самоубийци“ от 2016 година. И може би именно на този твърде фокусиран маркетинг се дължи и комерсиалния провал на проекта дотук.
„Хищни птици“ записа негативен рекорд за филми на Warner Bros. и DC Comics от 2010 година насам с едва 33 милиона долара приходи от премиерния си уикенд по кината в Северна Америка. Самият аз реших да гледам филма едва след публикуването на първите положителни критически отзиви – рекламната кампания по никакъв начин не ме бе накарала да мисля, че лентата ще е нещо повече от ултрафеминистки проект без никакъв друг смисъл или художествена цел.
Затова и не е учудващо, че малко хора са отишли да гледат филма на кино в първия възможен уикенд. Ако все пак решите да дадете шанс на лентата, тук съм, за да ви уверя, че феминистките конотации изобщо не са натрапчиви и няма да са сред причините филмът потенциално да не ви хареса. Напротив, калейдоскопът от главни женски героини бе сред основните причини лентата да ми допадне.
Всяка една от тях играе мъжки архетип – и потъва в амплоато си неусетно, естествено, органично. Точно това е основният фактор, който говори за идеално употребените феминистки похвати в написването на сценария – човек не се замисля за това, че гледа жени на екрана в традиционни мъжки роли, а просто ги приема. За това, разбира се, спомагат и изпълненията на чудесно подбраните актриси.
Марго Роби, която озари с присъствието си церемонията по връчването на „Оскар“-ите, тъй като бе сред номинираните в категорията за поддържаща женска роля, очаквано блести в амплоато на Харли Куин. В нейно лице Warner Bros. са намерили перфектната изпълнителка на сложната роля, която може да застане във всяка една част от спектъра между доброто и злото според историята, в която участва.
Лудостта на героинята е отразена в неконвенционалната времева структура на сюжета, в който Харли, освен централен участник, е и разказвач. Именно подобен тип разчупеност и оригиналност се надявах да видя и в „Жокера“ от миналата година предвид сходните психически проблеми на главния герой. Вместо това, в него режисьорът Тод Филипс изкопира дословно ранните филми на Мартин Скорсезе и очевидно постигна успехи на свой ред с това, макар и без капчица авторска мисъл.
Роби очевидно познава личността на героинята си до съвършенство и я играе с огромна доза комиксова автентичност. Няма съмнение, че популярността на костюмите на Харли Куин около Хелоуин ще остане на много високи нива и тази година, а по всяка вероятност и до момента, в който ослепителната актриса не престане да играе популярния образ.
Но, както заглавието „Хищни птици“ намеква, това не е историята на една героиня. При все, че Харли Куин безспорно е централният персонаж в действието, останалите героини бяха сред основните причини филмът да ми допадне. Всяка една от тях илюстрира класически архетип от традиционния екшън жанр и го прави със свой прочит и с лично отношение към образа си.
Сред тях изпъкват Джърней Смолет-Бел в амплоато на Черното канарче и Мери Елизабет Уинстед в ролята на Ловеца, слабо известни комиксови героини, към които актрисите, с помощта на добре написания сценарий, успяват да изградят ниво на симпатия в хода на филма. Но в комиксовия жанр отдавна съществува максима, че един филм е добър, колкото злодея в него.
А тук антагонистът е изигран от неповторимия Юън МакГрегър в роля, каквато никога не му е била поверявана в дългата му, разнолика кариера дотук. В амплоато на мафиотския бос Роман Сайонис, когото феновете на комиксите за Батман познават като Черната маска, МакГрегър доминира екрана с експресивност, бруталност, изненадващи реакции и налудничаво чувство за хумор, с което може да се мери единствено главната героиня.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че „Хищни птици“ е лишен от недостатъци. Ако оставим настрана обърканата хронология на повествованието, която може логично да се отдаде на разказвача, сюжетът не е нищо повече от традиционен екшън филм, в който група герои се събират, за да предпазят малко дете от безмилостен гангстер.
В този смисъл „Хищни птици“ категорично не е и супергеройски филм – тук съдбата на света не е заложена на карта, а преследванията и схватките не се развиват в паралелни галактики или подводни градове. Встрани от комиксовите фенове, които очевидно ще се насладят на филма, лентата може да се хареса и на произволни посетители на киносалона, които са достатъчно интелигентни и широко скроени, за да приемат феминистки прочит на класически сюжет от екшън жанра.
С „Хищни птици“ DC Comics категорично остават стъпка – или дори няколко – пред вечните си конкуренти от Marvel, що се отнася до женска репрезентация на екрана в комиксови адаптации. „Хищни птици“ не достига изключително високата летва, поставена от „Жената Чудо“ през 2017 година, но и не пада до дъното, изкопано от „Капитан Марвел“ миналата година с невероятно антипатичната си главна героиня.
Пет касови филма, които помитат всичко със своите силни главни героини
Уроци по дразнещо (женско) поведение с Бри Ларсън
Токсичен феминизъм убива „Капитан Марвел“
Между тези два полюса, лентата със сигурност се доближава повече до върха, отколкото до подножието, заради което ми е и лесно да я препоръчам за гледане. Забавен филм като този е идеалното напомняне, че светът на киното не спира да се върти след наградите „Оскар“ и че интелигентно направени филми съществуват и отвъд номинираните за различни отличия всяка година.
Прочетете още от Георги Петров:
- От лошо момче до добър мъж: Историята на невероятния Уил Смит
- Чарлийз Терон и Марго Роби избухват в „Бомба със закъснител“
- Последният истински мъж в Холивуд
- Любимецът на целия свят: Какво е Бебе Йода и как покори Интернет?
- „Благодаря“ и „до нови срещи“ на една велика сага
