Често си чувала как един мъж трябва да е забавен, самоироничен и с хубаво чувство за хумор. Толкова често, че ако те спра, за да ми го дефинираш по-подробно, сигурно ще забиеш. Така. Дали пък е толкова хубаво да е така и колко точно е хубаво, ако е така? Нямам за цел да те накарам да се съмняваш в избора ти, но искам да ти дам малко странична информация по отношение на този тип мъже. Казвам ти го като мъж, защото има неща, които ние можем да открием сами за себе си по мъжко-интуитивен начин и в повечето случаи сме прави.
Дали „забавният мъж“ е готин? Много ясно, че е готин. Но само ако това, че е забавен, е една негова черта, но в никакъв случай не най-важната. Тоест – бегай от някой мъж, ако за него ти кажат, че е много забавен, без да ти кажат нищо друго преди това, или ако ти кажат само това. Какво ще кажеш за Симето? Ами, много е забавен. Мерси, ама няма нужда.
Какво му е на забавния мъж? Олеква. Губи връзка с реалността и се опитва да използва шеги и закачки във всяка ситуация, което понякога е неуместно или несъответно. Виж, категорично не означава, че мъжете трябва да живеем живота си като сериозни, тежки и навъсени хора, глътнали бастуна и държащи се като на погребение във всяка минута, но това е другата крайност, която е за изхвърляне. Едната крайност е прекаленото хахо-хихи.
„Забавният мъж“, приемайки света с непосилната лекота на чувствто си за хумор, рядко пъти е човек, на когото може да се разчита. Защо? Ми, защото е бохем, над нещата, човек на купона, човек извън системата, свободолюбив, хипар, освободен, важното е да живеем на момента. За него няма драма. Дали е закъснял, дали си го чакала, дали не е направил нещо, което е обещал: „Ееее, споко, па ти. Нали никой не е умрял. Всичко е наред, нищо няма да избяга“. Това е неговата житейска мантра и с това е трудно да се живее. Защо е трудно да се живее?
Ми, защото животът около нас изсиква отговори, действия и решения. Понякога грешни, понякога закъснели. Но рядко пъти нонстоп забавни и ведри коментари върху нещата, които не искат забавни и ведри коментари, а мотика. „Забавният мъж“ често пъти е спрял мъж. А ако не е - със сигурност ще спре.
Той е бил звездата в училище, душата на компанията, този, дето винаги е имал какво да каже, и този, който винаги е можел да затапи всеки друг. Да. Обаче времето не е спряло, а само той. Той е останъл такъв. Зевзек. Останал е като стар виц, който някога е бил много як, но после е станал стар. Вече всички го знаем и реагираме с леко неудобство, когато някой ни го разказва с ентусиазъм, сякаш го разказва за първи път.
С течение на годините има огромна вероятност „забавният мъж“ да започне да става „горчив“ в смешките си заради горчивината и осъзнаването, че е прекалено забавен, ама тук „прекалено“ е синоним не на „много забавен“, а на „писна ми да е толкова забавен“. Когато осъзнеш това, винаги горчи.
Недей да помръкваш. Нали ти казах - забавният мъж има своите нюанси. Ведрият поглед и възможността да се самоиронизира и да изглежда като да му е леко дори когато не му е леко е едно, докато да си шутът на компанията е друго. Важен е балансът, а баланасът никога не се изчерпва с „искам да ми е купон, защото в последно време няма нищо положително в живота ни“. Ако е така, е много тъжно, освен че не е вярно. Но дори и да е така – последното, от което имаш нужда, е аниматор в живота си. „Забавен“ е част от готиния мъж. Само част, но в никакъв случай не и основно качество.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Прочетете още от Симеон Колев:
- Надценената красота на душата
- Оставаш или си тръгваш, когато има трети
- Избери по-богатия
- Не казвай „Нищо ми няма“. Никога
- Време е за нещо ново
- Не търси поводите. Просто живей
