Малко невинно упражнение по пречистване: или пренаписването на деня като женски начин за връзка с интуицията

Нямаше как да не ми направи впечатление – 2017-та беше годината на голямото пренаписване на историята. Наблюдавах го в изкуството – предимно литература и кино. Не за всичко имам време да се информирам в подробности. Но дори повърхностните наблюдения са, че подобна вълна да не е отминала историята и геополитиката.

Не отмина и личният ни, интимен живот. За мен критерият е какво правят творците, защото те имат антени и сетива за онова, от което се вълнуват хората навсякъде по света. И го поднасят чрез индивидуалния си стил на аудиторията, която има тяхното светоусещане.

Още от Авторите

Докато в личния си живот всеки има усещането, че промените в начина му на възприятие на сегашни и минали събития засягат единствено неговата съдба и решения.

Разбира се, наред с много семейни саги (след осмия си епизод и Star Wars се нареди сред тях) и наградени книги, в които авторите преживяват връзката си с корените на рода си от гледна на своето настояще, за да могат въобще да продължат нанякъде, се появиха и истории, в които колективната памет не беше доволна от новите гледни точки. Приемаше „пренаписването“ като поругаване на националната памет, като неуважение към предците или просто правеше ядосано заключение „комерсиална простотия, създадена за слава“. Но младото поколение, за разлика от ядосаното, обикновено харесваше новия разказ. Най-сетне започваше да проявява интерес към миналото и да задава още въпроси. Скуката, насадена от учебниците по литература и история, изведнъж се превърна в интерес.

Истината е, че докато преминавах през всичко това – като читател, зрител и не на последно място като изживяващ, от време на време ми ставаше досадно. Книгата можех да оставя, филма да спра, но на преосмислянията в личната си семейна история не можех да сложа ограничение за достъп. Изскачаха нови и нови линкове, свързани с взаимните преживявания на три поколения под един покрив, които са били резултат от родови легенди на едно-две поколения назад.

Говорим си за...

Беше странно. На моменти искаш да кажеш: „О, това не ме засяга“, но в следващия миг осъзнаваш, че докато не избереш твоя гледна точка, буквално не можеш да продължиш напред. Повечето време се чувствах като в онази стара реклама, в която се казваше: „Традицията повелява“, а завършваше с думите „Традициите не са това, което бяха“. По такъв ръб се движех – първо добивах относителна яснота за традициите, които ми даваха и отговор за положението, в което се намирах. Нали знаете, модерната формулировка за „традиции“ е „убеждения, които ни формират“, защото става дума не за някой и друг ритуал, който се копира, а за цели подсъзнателни масиви на поведение, които са вградени в родовата ни памет. От една страна е много актуална тенденцията да ги уважиш, но от друга, е важно да направиш много добра преценка на историческия момент, в който ти самата живееш. Какви са неговите основни характеристики.

Нямаше да ви занимавам с всичко това, ако не бях видяла ясно, че една от най-важните промени е свързана с възобновената женска енергия на нашето време. В някакъв момент осъзнах, че голяма част от убежденията, с които съм била възпитана, са формирани от времена, в които мъжката енергия е била доминираща. Не става дума за това, че тези ценности са лоши. Те са важни – като устои, като ценности. Но са ми създавали трудности в онези моменти, в които не е било нужно да бъда „мъжко момиче“.

Осъзнах го много категорично, когато започна кампанията #metoo. Отказах да й припявам – писах за това. Но определено това беше парченцето от пъзела, което ми помогна да направя разлика между усещанията и силата си сега и защитните стратегии, които използвах, когато бях двайсет-трийсет годишна и съответно – много по-уязвима за насилие над свободния си избор. Дали пренаписах историята си в това отношение? Да, пренаписах я. Не за публиката. За себе си. Какво имам предвид? Когато са се случвали неща, които са ме карали да се чувствам уязвима, уплашена, несигурна съм изживявала точно тези емоции. Сега обаче, през огледалото за обратно виждане виждам как съм действала. Установих, че никъде в мен не е останал белег на усещането за жертва. Но не съм се усещала и като бунтар. А по-скоро като човек, който среща стена и отчита фактите: „А, тук не може да се мине, я да видя има ли заобиколен път“. И си казах: „Браво, моето момиче“.

В този процес на изследване, постепенно схванах, че емоциите, през които преминаваме, докато стигнем до думите, които произнасяме и после до действието, което предприемаме, могат да бъдат от цялата палитра на човешките изживявания – може да има страх, мъка, безпомощност, гняв, раздразнение, несигурност, да се чувстваш тъпа, в капан, но ако ги оставиш да преминат като боклук в реката, ще влезеш в нея чак когато видиш, че е бистра. Намираш някаква пролука, през която преминаваш. Така пренаписах историята си. Помня уязвимостта, но също така помня, че в такива моменти винаги се заглеждах в нещо красиво – късче небе, маникюра си, картина, ваза, цвете и после казвах или правех нещо, което по напълно непонятни за мен причини, е променяло сценария. Онези, който волно или неволно са ме поставяли в ситуация, която да ме уязви, са ме оставяли на мира. Понякога са се намесвали и странни външни сили като спешно позвъняване, задействана аларма на кола, някакво разсейване, което напълно сменя фокуса и аз се изнизвам от потенциално опасната ситуация.

Така пренаписвам и дните си, особено, когато в тях се появят емоции, които не са жизнерадостни. Заглеждам се в нещо красиво – късче небе, коледната украса, пламъка на свещта, маникюра си.., изчаквам да преминат. Не обичам в такива моменти да говоря по телефона, да влизам в интернет, да се разсейвам. Давам им времето да преминат докато гледам в една красива точка. После мога да действам – да измия чиниите, да си напиша текста, да вляза в мрежата, да се обадя на приятел, да отговоря на месинджър, да си свърша работата. Не и преди реката да е станала бистра.

Това малко, невинно, краткотрайно упражнение по пречистване, пренаписва не само деня ни, но и живота ни. И освен това е много женски начин за връзка с интуицията.

А тя от своя страна вече е свързана с обновената женска енергия, която не търпи ограничения, прониква под почвата, подкопава устоите на стария свят, пречиства реката на емоциите ни от убеждения, които вече не служат на новите ни цели. Така че – ползвайте я тази „красива точка“ като бутона shift на клавиатурата. Осъзнато и с благодарност.