Всеки от нас по някакъв начин смята себе си за изключителен. Самоличностите ни имат нужда от приемане, а убеждението за неповторимост ни прави сигурни в живота, който така или иначе трябва да изживеем. Светът е изтакан от противоречия – водим се от егоистични подбуди, а сме подвластни на необходимостта да съществуваме заедно.
Разпознаваме се в характерстиките на зодиакалните знаци и вярваме, че написаното в пълна степен е огледало на положителните ни черти. Склонни сме да отминем лошото в дневния хороскоп, защото сигурността ни е застрашена, а егото – прецакано. Инстинктивно се пазим от информация, която не ни устройва. Ако нещо в хороскопа за деня не ни хареса, отваряме друг сайт или разлистваме чужд вестник, за да се уверим, че друг астолог е по-наясно с неповторимата ни същност.
От години не чета хороскопи, тъй като имам представа в повечето случаи как се изготвят те. Въпреки това, на познавателно ниво, астрологията и нумерологията винаги са ми били интересни, както и книгите, свързани със свойствата на цветовете от аурата на телата ни и за куп други интересни езотерични неща. Нямам представа какъв цвят е аурата на моето тяло, но знам кой е моят асцедент и какви черти от характера ми определя.
Не съм скептик. Вярвам, че има неща, които не могат да бъдат обяснени. Вярвам, че животът е чудат точно толкова, колкото необятността на вселената.
Преди няколко дни се запознах с 5-годишното момченце на моя приятелка, която от много години не живее тук. След дълъг престой в Щатите тя се омъжила за испанец. Понастоящем живеят в Лондон, където имат уреден дом и работа, която харесват. Личи си, че синът им води щастлив живот - не можеш да объркаш щастието, когато то грее в очите на малко дете. Не попитах дали аурата му е виолетово-индигова и кое е числото на жизнения му път. Но видях дете, което с нищожния опит на своите пет години говори перфектно родния език на майка си, майчиния език на баща си и езика на страната, която по стечение на обстоятелствата е негова родина. Малък джентълмен, способен да води почти зрял разговор с възрастен човек като мен. Неговата емпатичност бе толкова очевидна, че изпитах неудобство от факта, че самият аз рядко съм способен на подобно съчувствие и разбиране към другите. Два часа, прекарани в компанията на този млад господин, ме изпълниха с надежда за бъдещето на света.
За очевидеца настоящите времена винаги са абсурдни. Миналото привлича като в роман на Фицджералд, но представата за бъдещето не е просто филм на Спилбърг.
Твърди се, че при близо 95% от децата, родени в последните 10-12 години, преобладава виолетово-индиговият цвят на аурата – нещо, характерно за зрели хора с духовни практики или житейска мъдрост зад гърба си. Може би е така. Приемам го за даденост, щом статистиката е такава. Но едно нещо знам със сигурност: собствените ми очи не лъжат и аз мога изцяло да им се доверя. Знам, че еволюцията ни като вид не се определя единствено от звездите и разположението на планетите върху астралната карта спрямо часа на нашето раждане. Знам, че идваме на този свят с определена мисия, но че за правилната посока на развитието ни определено отговорност има и средата, в която растем.
Приятно и успокояващо е да знаеш, че на всеки десет хиляди детелини има една четирилистна. Тя, както сме научени да вярваме, винаги носи щастие.
Още от Добромир Банев:
-
Есен: Равноденствие на любовта
-
В „Обичам те“ отсъства буквата „р“
-
Пощальонът вече не звъни два пъти
-
Когато си тръгваш, затвори вратата след себе си
-
В името на живота, в името на любовта
-
Когато един мъж обича
